Кисели вулканити (2UsρOl1). На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Кърджали) скалите са отнесени към „задруга на четвърти кисел вулканизъм” (Кожухаров и др., 1995).
Риолитите запълват вероятния основен проводящ канал на киселата пирокластика от подкомплекса – малък риолитов купол, изграждащ Зли връх.
Единицата е изградена от бели до розови дребно- до среднопорфирни риолитови лави и лавобрекчи. Понякога брекчевидният характер на риолитите не е добре проявен макроскопски, но микроскопски скалите се характеризират като типични лавобрекчи. Структурата е порфирна. Порфирните минерали често са протокластично натрошени. Представени са от кварц, санидин, кисел плагиоклаз, рядко тъмнокафяв, силноплеохроитен биотит. Акцесорен е руден минерал (вероятно магнетит). Основната маса в отделни участъци е фелзитова, микрофелзитова, сферолитова, дребнозърнеста. Свързващата маса, запълваща пространството между късовете, е от дребно- до микрозърнест микрофелзитов агрегат и натрошени фенокристали от кварц, санидин и плагиоклаз. Тя е частично заместена от глинести минерали.
Според K-Ar датировки (31 Ма – Lilov et al., 1987), както и по взаимоотношенията им с другите единици, риолитите при Зли връх се определят като рупелски.
Риолити–Устренски вулкан (3UsρOl1). Геоложка характеристика на киселия вулканизъм, отнасян от нас към разглежданата единица и по-специално на перлитите, привързани към него, правят Горанов и др. (1960). На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Кърджали) скалите от единицата са отделени като „риолити и перлити – Устренски тип” (Кожухаров и др., 1995).
В пределите на картния лист разглежданите вулканити се разкриват в околностите на с. Воденичарско и основно на запад от изследваната площ (к. л. Златоград – М 1:50 000). Изграждат концентрирана група екструзивни тела (dome cluster) в рамките на Галенитската тензионна зона, обединено разглеждани под наименованието Устренски вулкан.
Риолитите просичат скали на Чифлишкия вулкански подкомплекс и Джебелската свита. Контактите обикновено са стръмни и резки, като в някои случаи се наблюдават заграбени късове от вместващите скали, приконтактно преориентиране на пластовете, термично взаимодействие и зони на закалка. В някои случаи в риолитите от околностите на Счупената планина се наблюдава образуване на кластични дайки – пеперити от водонаситените отложения, в които се внедряват (Янев, устно съобщение). Пукнатините по протежението на телата понякога служат за проводящи зони на по-късни хидротермални разтвори. В периферията на киселите куполи се образуват срутища от риолитови блокажи. В околностите на Счупената планина, при Белов връх (Боофтепе) се наблюдава свлачище, по което е кръстена и местността.
Единицата е съставена от дацити до риолити (преобладават риолитите) и привързаните към тях перлити. Към тях е привързано и ограничено количество пирокластика (западно от изследваната площ). Често, както всред риолитите, така и в перлитите е характерна добре изразена призматична напуканост, разположена напречно на повърхнините на застиване. Освен лави се наблюдават и гърлови лавобрекчи.
Скалите са бели до бледорозови, червеникави и кафеникави, преобладаващо масивни или ивичести, с променливи размери на порфирите (главно дребно- до среднопорфирни). Структурата е порфирна, в някои случаи флуидална. Фенокристалите са представени от магматично кородиран кварц, санидин, редки плагиоклази и единични биотитови люспи. Акцесорни са апатит, циркон и руден минерал. Основната маса е с хиалинна, микрофелзитова, рядко атакситова или сферолитива струкура. В повечето случаи е изградена от взаимно прорастнали кварц, К-фелдшпат, дребни биотитови люспи и рудни минерали.
Перлитите образуват къси потоци, малки екструзивни тела или са развити по периферията на по-големите екструзиви. Те са крехки, преобладаващо белезникави, сиво-бели и бели, по-рядко червено-кафяви до черни. Според Горанов и др. (1960) перлитите са „фациална разновидност на една и съща лава и са образувани повече или по-малко едновремено с риолитите”. Предполага се, че са образувани вследствие на ликвация от първоначална риолитова топилка в условия на понижено налягане и температура (приповърхностни условия). Микроскопски скалите имат неясна до добре изразена луковична (перлитна) напуканост. Порфирната генерация (5–40% от обема на скалата) е представена от санидин, кисел плагиоклаз (олигоклаз), кварц и биотит. Преходът с риолитите най-често се осъществява посредством редуване на ивици. В околностите на Счупената планина (Белов връх) се намира единственото експлоатирано находище за перлит в България. По главния откос на свлачището се разкриват най-големите разкрития на перлит в находището.
За риолити от екструзивния купол южно от с. Мишевско (к. л. Ардино – М 1:50 000), както и при нах. Счупената планина и с. Воденичарско по K/Ar метод са получени сходни изотопни данни от 31 Ма – рупел (Lilov et al., 1987; Milovanov et al., 2005).
