Туфозна задруга (1UsOl1). Скалите на задругата се разкриват на широки площи в околностите на Зли връх и селата Стоманци, Растник и Мъглене. Ограничено разпространение имат на запад от изследваната площ.
Разглежданите скали се разполагат съгласно върху Джебелската свита и варовиковата задруга. Просичат се от риолити на подкомплекса. В тях е внедрено среднокисело субвулканско тяло от Звезделския вулкански комплекс.
Задругата е съставена предимно от кисели туфи и ксенотуфи, като в горната част от разреза се вклинява пачка от среднокисели туфи, туфити и епикластити.
Киселите пирокластити на задругата са означавани като „Стомански риолитов комплекс” от В. Георгиев, Милованов (2006). На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Кърджали) киселите пирокластити, разположени под среднокиселите продукти, са отнесени към „задруга на трети кисел вулканизъм”, а тези, разположени над тях, са обединени заедно с риолитите към задруга на „четвърти кисел вулканизъм” (Кожухаров и др., 1995).
Киселите пирокластити от задругата са продукт на пирокластични потоци и пеплопадни ерупции. Представени са от предимно бели, зеленикави или кремави фино- до грубопепелни масивни, по-рядко слоести кисели туфи и ксенотуфи. Пирокластичният компонент е изграден от витрокласти, кристалокласти и литокласти, които имат непостоянни, променливи съотношения. Витрокластите са безцветни, с ясна микрофлуидална, по-рядко пореста текстура. Те са с извити, огънати форми, характерни за киселото вулканско стъкло. Променени са интензивно в бледозелен до безцветен хлорит, както и от опал и микрокристални недиагностируеми фази на SiO2. Кристалокластите са от кварц и санидин, по-рядко плагиоклази и единични клинопироксени. Размерите им варират в широки граници – от 0,04 до 2 mm. От акцесорните минерали са характерни титанит и циркон.Литокластите са представени както от риолитови (ювенилни), така и от ксенолитокласти от метаморфити. В близост до риолитовия купол при Зли връх както под, така и над среднокиселите туфи киселите пирокластити са набогатени на ръбести риолитови литокласти с лапилни до дребноблокови (до 15–20 cm) размери. Това е указание, че най-вероятният вулкански център, продуцирал киселата пирокластика, е куполът при Зли връх. В някои случаи всред туфите се наблюдават множество акцесорни (изнесени по експлозивен път) литокласти от метаморфити. Всред масивните пирокластити се наблюдават нива и лещи от светлосиви, с масивна до яснослоеста текстура финопепелни туфи.
Среднокиселите туфи, туфити и епикластити изграждат тънко ниво (0–10 m) в горните части от разреза на задругата, вклиняващо се в киселите пирокластити. Установени са от Атанасов и др.(1970ф). Кожухаров и др. (1995) ги отнасят към т. нар. задруга на четвърти среднокисел вулканизъм (андезити и андезитови туфи).
Среднокиселите туфи са масивни, ронливи, светлокафяви, с лек зеленикав оттенък на изветряла повърхност, с неравномерно разпределени тъмнокафяви налепи и петна от Fe хидрооксиди. Пирокластичният компонент е представен от литокласти от среднокисели вулканити (с разнообразни петрографски характеристики), интензивно променени в смектити, хлорит и зеолити витрокласти и кристалокласти от плагиоклаз, пироксен и биотит. В кристалокластичния компонент Атанасов и др.(1970ф) описват авгит, хиперстен, санидин и андезин. Туфите преминават в туфити, туфозни пясъчници и епикластити. Кластичният компонент е представен от кварц, литити, мусковит, епидот, цоизит, титанит, гранат и апатит. Наблюдава се глинеста спойка от поров тип, която е резултат от промените на стъклените класти. На места като примес се наблюдават струпвания на кисели витрокласти с разнообразни размери.
Възрастта на скалите според стратиграфската им позиция отговаря на рупелска. Най-вероятно е те да са свързани с късни фази от развитието на Звезделския вулкан.
