Среднокисели и кисели вулканити (PcτζOl1). Единицата обединява неподелените вулканити от състава на Пчелоядския вулкански подкомплекс. Милованов (във: В. Георгиев и др., 1998ф) поделя скалите от подкомплекса съобразно петрографските им и петрохимични осбености в три „групи”: кварцлатити до трахидацити; трахидацити–трахириодацити; риолитови и трахириолитови тела и дайки. Повечето от вулканитите са внедрени в субвулкански условия, но се наблюдават и куполи. Вулканските тела и дайки често са рудопроводящи и с тях са свързани много от рудните проявления и находища в района. Скалите са подложени в различна степен на метасоматични промени.
Установяват се отделни, близки във времето подетапи в развитието на вулканизма на подкомплекса. Това се изразява най-често в пресичането на едни тела от други. Според Милованов (във: В. Георгиев и др., 1998ф) първи се образуват трахидацитите, дацитите и трахириодацитите, след тях кварцлатитите, и последни – риолитовите до трахириолитови тела и дайки.
Трахидацитите, дацитите и трахириодацитите (В. Георгиев и др., 1998ф) изграждат тела и дайки в околностите на селата Рогозче, Птичар, Старейшино, Нане, Пчелояд и Седефче. Скалите са често хидротермално променени, като най-интензивни са промените в пределите на Звездел-Пчелоядското рудно поле. На свежа повърхност те са сиви до сиво-розови, розово-червени, понякога със зеленикав оттенък; масивни, среднопорфирни. Порфирните минерали (15–20 % от обема на скалата) са представени от зонален плагиоклаз (андезин – олигоклаз), рядък санидин, кварц, пироксен, биотит и единични кристали от амфибол. Акцесорни са апатит, циркон, магнетит и титанит. Основната маса е микрозърнеста, фелзитова, хиалопилитова, пилотакситова до микропойкилитова и микрохипидиоморфнозърнеста. Изградена е от микролити от плагиоклаз и санидин, отделни люспи биотит и зърна от кварц и руден минерал.
Кварцлатитите и трахидацитите според В. Георгиев и др. (1998ф) имат ограничено разпространение в района на вр. Стръмни рид и махала Нане. Изграждат отделни къси дайки и силоподобни тела. Скалите са масивни, светлосиво-зелени до сиво-виолетови, средно- до едропорфирни. Порфирните минерали изграждат 20–60 % от обема на скалата. Представени са от плагиоклази (олигоклаз – андезин), санидин, кварц, пироксен, амфибол и биотит. Акцесорни минерали са апатит, циркон и титаномагнетит. Основната маса е с микрофелзитова, микропойкилитова до пилотакситова, на места микрогранофирова (обусловена от прорастване на кварц и К-фелдшпат) структура.
Телата и дайките от риолити и трахириолити според В. Георгиев и др. (1998ф) са най-късно образуваните скали от подкомплекса. Те са сиви до сиво-зелени, светлокафяви, червеникави до розови, флуидални, масивни, рядкопорфирни до афирни. Понякога са представени от лавобрекчи. Порфирите (до 2–5 % от обема на скалата) са от плагиоклаз (андезин – олигоклаз), кварц, биотит, пироксен (?) и амфибол (?). Акцесорни са апатитът, цирконът и руден минерал. Основната маса е неравномерно разкристализирала, често с фелзитова, микрофелзитова или трахитоидна структура. Наблюдават се сферолитови участъци. Изградена е от микролити от плагиоклаз, санидин и кварц. Установяват се микропори, запълнени с опал, халцедон и кристобалит. В някои случаи по периферията на риолитовите тела (напр. северно от с. Вранево) се наблюдават черни перлити.
Възрастта на разглежданите вулканити, определена по K-Ar метод – 29,5–32,2 Ма (В. Георгиев и др., 2003), е рупелска.
Сподели с приятели: |
