Ранилисткопонижение с Рударковски участък(„зона”). Обособяването на Рударковския участък се прави за първи път в настоящия текст.
Участъкът маркира тесен пролив с ширина не повече от 1–1,5 кm, разположен между северозападните периферни склонове на Кесибирската подутина и Рибиновското издигане, оформено непосредствено източно от изследваната площ (Горанов и др., 1995). Проливът е играл ролята на преливник от ранноприабонския басейн, изпълващ Ранилисткото понижение (Йорданов и др. (2008d,e) на запад към пространството на Момчилградското понижение, представлявяща към този момент континентална суша. Пробивът се свързва с преодоляването на т. нар. Кърджалийско-Самотновски праг, разположен източно и северно (Йорданов и др., 2008d) на етапа на R23 (фиг. 12). Самият праг се отъждествява с предполагаема крипторуптура, ограничаваща от изток и север Рибиновското издигане, откъдето се трасира на СЗ и запад до района западно от Кърджали. Южният му фланг се разполага в околностите на селата Самотно и Рибино (к. л. Крумовград – М 1:50 000). Той служи за западен и южен (в района на Кърджали) ограничителен контур на приабонския басейн, изпълващ Ранилисткото понижение и отчасти контролира югоизточното продължение на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.
Рударковският участък се разполага между района на селата Малка Чинка (к. л. Крумовград – М 1:50 000) и околностите на с. Елхово. Маркира се по седиментите на мергелно-варовиковата задруга – прибрежни, преобладаващо биостромни варовици, захващащи се директно върху кристалинния фундамент. В западна посока върху тях нормално се разполагат флишоидните седименти от т. нар. Храбрецки ръкав, условно възприет като част от Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.
Бенковско понижение. Само разкритите на повърхността части от тази структура и като „Добромирско-Чорбаджийски район (зона) – най-южна част на Момчилградско понижение” са описани от Боянов, Горанов (в: Кожухаров и др., 1989). Счита се, че определяща роля за нейното развитие са играли разломите от „зоната на Пресека”, както и косите разломи от т. нар. Добромирско-Кирковска разломна зона (Боянов в: Кожухаров и др., 1995). Към същия район според нас необосновано е причислена и т. нар. тук Сушицка комплексна вулкано-тектонска структура (к. л. Златоград и Дрангово – М 1:50 000).
Бенковското понижение (несъпътствано от вулкански прояви) е характеризирано от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф). Залагането му се свързва с трансформиране на рамките на горноеоценския басейн синхронно със залагането на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог, преодоляване на Кърджалийско-Самотновския праг в района на с. Седловина (к. л. Кърджали – М 1:50 000) и разливане на приабонския басейн в южна посока (R32 илирски подетап – фиг. 28). Структурата е също с трогоподобен характер („корито” – Боянов, Горанов, 1997ф). Нейната сложна конфигурация в южната ù част е предопределена от позицията на два издигнати блока на метаморфния фундамент. Запълва се от преобладаващо флишоподобната алтернация на карбонатно-теригенния комплекс, долните и средните части на който се корелират и зацепват с късноеоценската флишоподобна алтернация на Пъдарската свита (Свободиновска група). Груботеригенните единици в основата му се възприемат като корелат на олистостромната формация от север (Лисичарска свита).
Мъженска рифова бариера. Тази своеобразна структурна единица е включена в обхвата на понижението (Йорданов в: Саров и др., 1997ф). Маркира се по разпространението на рифовите тела от теригенно-варовиковата задруга на карбонатно-теригенния комплекс. В западните си части най-вероятно тя бележи (в план) северния палеоборд на Бенковското понижение. Чрез нея се регистрира очертаващата се трансформация на олигоценския басейн на раннопиренейския подетап R31. В тази лабилна зона по-късно се осъществяват флексурните пропадания. Тя е вместваща за редица силоподобни тела от състава на Звезделския вулкански комплекс, но преди това възможно е била южна ограничителна линия на разпространение на груботеригенните седименти от основата на Подковската свита и източните тилни части на палеоделтата (Джебелска свита). По-късно за нея са характерни крехки деформации от системата на Пресешката дислокация.
Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог с Храбрецки ръкав. Като „Кърджалийска вулкано-тектонска депресия” или „Лъки-Крумовградски вулкано-седиментен трог” структурата се дефинира от Йорданов (1996ф; 1999б). Новото наименование се предлага за първи път при настоящите изследвания на Източните Родопи. Това твърде мащабно съоръжение от III ред се залага на етапа R23, окачествяван често като времето на илирския преврат.
Рифовите варовици на мергелно-варовиковата задруга най-често опасват като броеница и така рамкират периметъра на новозалагащата се структура. В тези случаи те би могло да бъдат обособени и като самостоятелна структурна единица (бариера), но не като елемент на трога, в който най-често се обрушват и преотлагат.
В регионален план трогът представлява инверсна (компенсационна) тилна зона на разтягане и активен колапс, съпроводен от дълбочинни осови или вътрешнобордови скъсвания, генериращи и контролиращи изцяло късноеоценския среднокисел вулканизъм. Вън от неговия периметър не съществуват вулкански прояви от етапа на залагане.
Структурата има отчасти асиметрично коритообразно сечение и е с форма, неправилна в план и подчертано удължена в ЗСЗ–ИЮИ посока. Цялостната ù характеристика се прави в Обяснителната записка към к. л. Николово – М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008е).
Със същия – R23 илирски подетап се свързва ликвидирането на прага между района на с. Седловина и северните отдели на Рибиновското издигане (к. л. Кърджали – М 1:50 000), при което турбидитната седиментация от рамките на вулкано-седиментния трог прехожда и се зацепва с песъчлива флуксотурбидитна седиментация в единния, трансформиран на етапа и разпрострял се далеч на ЮЗ приабон-ранноолигоценски басейн. Освен останалите фактори, с този тип седиментация и взаимоотношения могат да се обяснят доказаните по геофизичен път (Йосифов и др., 1981) значителни дебелини на палеогенската покривка в централната част на МГП източно от Джебел. Дълбочината на кристалинния фундамент в този район достига 2500 m (Боянов, Горанов, 1997ф).
Храбрецкият ръкав е до голяма степен хипотетичен участък, обособяването на който отразява представите ни за конфигурацията и взаимоотношенията на съчленяване между трога и Бенковското понижение. Двете структури синхронно заложени на R23 илирски подетап и свързани в единен басейн. Седиментацията е относително разнотипна, а основната разлика се състои в липса на вулкански прояви в южните отдели, което се подчертава и от характера на Пъдарската свита в указания „ръкав”: Структурата се очертава по разпространението на последната в района между селата Чорбаджийско и Елхово.
