Крумовградско понижение. Тази структура е отделена и характеризирана от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф) като „мастрихт-палеоценско панизточнородопско съставно понижение”. С това се акцентира върху три негови характеристики: 1) ранно заложение; 2) широка обхватност; 3) сложност на вътрешната структура. Крумовградското понижение се изпълва и маркира от материалите на Крумовградската група, свързани с процеси на крехки, предимно полегати срязвания на отделяне или от деколемантен тип, с блокова дезинтеграция, формиране на крехки гравитачни плаки по периферията на подуванията, съпроводено с обрушване и денудационни процеси от най-различно естество.
Залагането на тази структура бележи началото на късноалпийската тектонска активизация (R1). Съпроводено е от краткотрайна и според нас, ограничена по обхват трансгресия (напр. Dimitrova et al., 2001 – за района на Ивайловград)
Фиг. 12. Схема на съподчинеността, взаимоотношенията и регионалното развитие на главните късноалпийски структури в Източнородопското комплексно понижение (щрихованите полета показват застъпените единици в рамките на картния лист) Абревиатурни обозначения: ЗИКС – Звинишко-Ибреджекска комплексна структура със СМП – Св. Маринско понижение; ВПП – Високополянско понижение (северна дистална зона на Нановишкия вулкан); ТД – Тракийска депресия; ГТД – Горнотракийска депресия; ИТД – Източнотракийска депресия; ХМП – Харманлийско понижение; АКБВ – Ареал на късния базичен вулканизъм; ПТЗ – Планинецка тензионна зона; ГТЗ – Галенитска тензионна зона; ЗТЗ – Загражденска тензионна зона; ТВТС – Татаревска вулкано-тектонска структура; ХП – Хайкънско понижение; ЗВТС – Звезделска вулкано-тектонска структура; ГИП – Горскоизворско понижение; ИРР – Източнородопски риф Съставността (мозаечният характер) на понижението произтича от често локалното развитие на периферните или (по-рядко) вътрешнопланински обуславящи го структури, т.е. от липсата на пространствена връзка между тях. Предвид механизма на залагане площта му далеч надхвърля границите на Източните Родопи.
На територията на изследваната площ два отделни малки фрагмента от структурата, очертават североизточния фланг на т. нар. Могилянски участък („зона”).
Могилянският участък включва разглежданите седименти, разположени по северозападната периферия на Дранговския блок между източно от с. Бенковски до около 1,5 km северно от Пещерска махала (к. л. Златоград и Дрангово – М 1:50 000), където към неговия периметър са приобщени и седименти на Подрумченската свита (Ивановска група). Участъкът има СИ–ЮЗ направление и обща дължина около 8 km. Вероятно в резултат на първична обусловеност и поради трансгресивното разположение на карбонатно-теригенния комплекс, на повърхността той е фрагментиран и е с непостоянна ширина, изменяща се в границите 0–50–250 m.
