Пчелоядска подзона. Формулира се за първи път при настоящите изследвания на Източните Родопи. Следи се от района на с. Тополка (к. л. Крумовград – М 1:50 000) и с. Рогозче с обща дължина около 25 km при максимална ширина от 13 km. Ширината на к. л. Джебел достига 8 km, постепенно стесняваща се до изцеждаща в ЗСЗ посока. Условната граница на съчленение с Устренската подзона на Галенитската зона е в района на селата Старово и Рогозче, така както е указано на фиг.11. Пчелоядската подзона се маркира по преимуществено киселите продукти на Пчелоядския вулкан.
Пчелоядски вулкан. Вулканът е относително просто устроена структура от линейно-гнездови тип. При него не е установено наличие на встъпителна експлозивна фаза. Структурата е изградена основно от издържани в пространството дайки, дайкоподобни субвулкански тела и вулкански куполи. Те запълват тензионни безамплитудни разломни снопове и пукнатини. Някои от дайките се следят в продължение на 4–5 km. Най-големите екструзивни тела с неправилна форма са разположени в района между селата Рибино (к. л. Крумовград в М 1:50 000) и Пчелояд. В изследвания район обособени куполи, достигащи размери до 0,75–1 km в диаметър са набелязани при селата Самовила, Птичар, източно от с. Мердженик и др.
Тензионните снопове проникват във вероятно плитко разположена в кората камера с поетапно генериране и фракциониране на основно кисели и по-малко среднокисели топилки. В хода на вулканизма се наблюдава известно антидромно разпределение. Развитието му е проследено при описанието на съответния вулкански подкомплекс в раздел 4.
Джеровски разлом. Структурата е с генерално ЮЗ–СИ направление (~55º) и дължина на наша територия около 12 km. Следи се от държавната граница с Гърция до околностите на с. Дружинци. Разломът ограничава от ЮИ Дранговския блок (хорст) от Къпиновския грабен и продължението му на североизток – Кирковската грабен-синклинала. Структурата е дългоживуща и многократно активизирана. По нея са осъществени най-разнообразни разседни, разсед-отседни, отседни, възседни до възсед-навлачни движения. Разломната повърхност ондулира от субвертикална до наклонена под ъгъл до около 30º на СЗ, указание и за локални навлачни взаимоотношения между кристалинната подложка и пълнежа на Бенковското понижение в тази част на района. В югозападния край на с. Джерово възсед-навлачната повърхнина е с елементи SR 10/35–40º, по която силно катаклазирани до брекчирани амфибол-биотитови гнайси, амфиболити и пегматити възсядат стрити пясъчници от състава на флишоидната задруга. На 50 m в източна посока възседът преминава във вертикален разсед с посока 45º, маркиран по вертикални харниши.
З аедно с тях се наблюдават и тектонски огледала, маркиращи десни разсед-отседни движения. Стриациите затъват с направление 200/30º, разположени върху разломна плоскост с елементи 290/80º. Пак в същия локалитет са развити и субхоризонтални харниши с посока 40º, маркиращи дясноотседни движения. Върху черен път в района на с. Джерово всред пясъчниците 50–100 m преди основния разлом с дясноотседен характер се наблюдава спрегната система по паралелно ориентиран, разположен от ЮИ ляв отсед с посока 20º и кулисообразни коси дециметрови лявоотседни вертикални размествания с посока 145–150º (фиг. 13).
В Фиг. 13. Спрегната система леви отседи северно от с. Джерово 1 – пясъчници – флишоидна задруга; 2 – неподелена метаморфна подложка; 3 – Джеровски (бордови) разлом; 4 – спрегнати отседни структури.
един локалитет в левия шкарп на шосето СИ от с. Долно Къпиново разломната граница между гнайси и пегматити от Крумовишката литотектонска единица и силно уплътнени брекчи от основата на карбонатно-теригенния комплекс представлява зона с посока 30º и дебелина 1 m, по която брекчите в ЮИ блок са изправени. Зоната се маркира по интензивна катаклаза, стриване, глинясване и ожелезняване. 30 m североизточно от разкритието брекчите залягат с S0 310/30º под навлечените на ЮИ върху тях биотитови гнайси и амфиболити. Само 10–15 m на СЗ същата повърхнина е срязана от по-късно изявен субвертикален разсед с пропаднал ЮИ блок.
В района на селата Долно Къпиново, Горно Къпиново, Джерово и ЮЗ от Горно Кирково, Къпиновският грабен, Кирковската грабен-брахисинклинала и обуславящите ги разломни структури са накъсани и разместени от ляво- и дясноотседни разломи с относително малка амлитуда и непостоянна посока.
Наличието им, както и възникването на специфичните, ориентирани в ЮИ посока тангенциални напрежения по Джеровския разлом се обвързват тук с поетапното формиране на калдерния комплекс от СЗ и запад.
Крилатишки разлом. Разломът се следи в продължение на около 6 km от с. Дружинци до ЮИ край на с. Дюлица. Има характер на разсед със субмеридионално направление (160–180º) и пропаднал източен блок. Разломът се съчленява с Джеровския разлом и служи за източна тектонска ограничителна линия на Дранговския блок. При с. Крилатица заедно със сателитна (спрегната) структура оформя неголям клинообразен блок, изграден от мрамори на Крумовишката литотектонска единица. При моста на р. Върбица СЗ от с. Крилатица разседът се маркира от наклонена на СИ (65/40º), широка 0,5–1 m зона на интензивна катаклаза и ожелезняване. Структурата разделя кластподдържани брекчоконгломерати на брекчозната задруга (карбонатно-теригенен комплекс) от гореспоменатата мраморна пачка, което е показател за относително малка амплитуда на пропадане в указания участък.
Яминския разлом. Разломът е установен и описван като част от Пресешката дислокация (Кацков и др., 1965ф). Връзката между западното продължение на структурата и разломите по южния борд на Пресешкия грабен обаче се прекъсва от новоустановената на к. л Златоград (М 1:50 000) Здравчецка дъговидна разломна зона (Йорданов в: Саров и др., 1997ф). Дължината на разлома между източно от с. Здравчец (к. л. Златоград) до западно от с. Ямино е от порядъка на 4,5–5 km.
Разломът представлява крехко доразвитие или люспуване на Растнишката флексура и продължението ù на запад. Има характер на разсед с пропаднал северен блок. Амплитудата на пропадане превишава няколкостотин метра. Тектонската линия е късна, като усложнява и допълнително денивелира флексурното огъване. Северно и СЗ от с. Веслец тя свежда нивото на Мъженската рифова бариера до горните части или почти целия пълнеж на Джебелското понижение, в т. ч. пирокластитите на Стоманския вулкан. В отделни издържани или по-локални отсечки по протежението си разседната повърхнина е преобразувана в северновергентен възсед, съпроводен с преобърнати наклони на слоестостта до 50–70º на юг (Йорданов в: Саров и др., 1997ф).
На територията на к. л Джебел, южно от с. Растник възседната повърхнина е с елементи 230/50º, като това са и елементите на слоестостта в коляновидно прегънатата и преобърната варовикова пачка от теригенно-варовиковата задруга (карбонатно-теригенен комплекс). Пясъчниците северно от възседа са с S0 350/25º. Широчината на самата зона е 0,5–1 m. Зоната се изразява само в сдробяване и силна катаклаза във варовиците. На запад варовикова пачка бързо се изправя до вертикална и възседът преминава в разсед.
