Проявленията на желязо (ССЗ от с.Д. Капиново и ЮЗ от с. Лозенградци) са свързани с железоносните кварцити. Те се разкриват като тънки пачки в амфиболитовия разрез на Боровишката и Крумовишката литотектонска единица. Орудяванията в тях са бедни, неравномерно латерално развити и с еднороден минерален състав. Рудните минерали са магнетит и малко хематит. На места има наложена по-късна пирит-пиротинова минерализация. Съдържанието на желязо е ниско (около 5%) и проявленията се считат за нерантабилни (Канурков, 1998).
Едни от най-големите находища на хром се разкриват в Яковишкия ултрабазичен масив от висококристалинния комплекс на Боровишката литотектонска единица. Регистрирани са около 74 бр. рудни тела с различни размери, форма, състав и текстурно-структурни особености. Хромитовите прояви са от магноферохромит, феромагнохромит, магнохромит и магнофероалумохромит. Изчислените реални запаси са около 200 хил. t, а прогнозните достигат 2000 хил. t. Експлоатацията им е прекратена (Смирнов и др., 1986).
Титаномагнетит е установен южно от с. Тихомир. Той е свързан с рутилоносните амфиболити и жилоподобните кварц-фелдшпати от Крумовишката единица. Орудяването няма промишлено значение.
В границите на картният лист попада централната и западната част на голямото Звездел-Пчелоядско кварц-злато-полиметално рудно поле. Известни находища тук са: Чакмаци, Галенит, Пчелояд, Нане и др. (Димитров, Р., 1988). Те са изцяло развити в скалните разновидности на Звезделския вулкански комплекс. Обобщената характеристика на орудяванията показва морфоложкото разнообразие на рудните тела – от прости жилни до жилно-впръснати. Промишлената минерализация запълва жили и жилни снопове предимно с изток-западна посока. Дебелината им рядко достига 3 m, а дължината – до няколко километра. С най-голямо промишлено значение е кварц-сулфидният стадий. Главните минерали в него са галенит, сфалерит, пирит и халкопирит. От околорудните хидротермални изменения най-широко развитие има серицит-карбонат-хлорит-албитовият тип. Закономерното разпределение на минералните парагенези във времето и пространството обособяват отчетлива хоризонтална зоналност: зона на вторичните кварцити, зона на кварц-сулфидната минерализация, зона на кварц-халцедон-сулфосолната минерализация и карбонатна зона. Температурата на продуктивното минералообразуване е в интервала 300º до 260º. Орудяването е среднотемпературно, образувано на малка дълбочина и е в парагенетична връзка с интрузивните скали. По всички находища от рудното поле са изчислени балансови и извънбалансови запаси, включително и за сребро и кадмий. Дадена е и характеристика на попътните редки и разсеяни елементи: кобалт, никел, арсен, антимон, галий, скандий, калай и др. Експлоатацията по находищата е прекратена. Извършват се само някои детайлни търсещи работи по периферията на рудното поле.
Останалите разкрития на кварц-полиметални орудявания са съсредоточени в рудоносни площи около с. Д. Капиново, с. Чакаларово и при с. Шумнатица. Проявленията са пространствено свързани с разседите, оформящи Къпиновския грабен и са вместени в скалите на Кесебирската и Крумовишката литотектонска единица. Охарактеризирани са като спрегнати жили и хидротермално променени зони със субекваториална до северозападна посока. Дебелината на жилите достига до 2 m, а при зоните – до 60 m. Дължината им е до 2000 m. Текстурата на орудяванията в жилите е масивна, впръсната, гнездовидна до друзовидна. Зоните са интензивно окварцени и лимонитизирани. Общата им оценка е неизяснена.
