В рамките на к. л. Черничево се установяват структури, които са свързани с двата основни етапа от развитието на региона – компресионен и екстензионен. Структурите от компресионния етап са представени от синметаморфни навлачни зони на срязване и синметаморфни гънкови структури. Продукт на късноалпийската корова екстензия са екстензионните зони на срязване (разломи на отделяне), Белоречката подутина и късните разломни нарушения.
Компресионни зони на срязване. Burg et al. (1990, 1994), Ricou et аl. (1998) характеризират Родопите като сложна синметаморфна навлачна постройка, изградена от три терена – долен, междинен и горен, разделени от зони на пластични синметаморфни навличания. В рамките на картен лист Черничево ние отделяме три синметаморфни компресионни зони на срязване – Белоречка, Железинска и Гнездарска (фиг. 13).
Белоречка зона. Като Белоречка зона разглеждаме синметаморфното срязване в основата на пластината от метаофиолитови фрагменти. Контактът се маркира от широка зона на милонитизация в порфирните метагранитии и от еклогити и милонитни шисти в основата на метаофиолитовите фрагменти. Той има пластичен характер и S/C милонитен строеж. Синкинематичните критерии за посоката на синметаморфния транспорт (сигмоидални порфирокласти, „С” срязвания и др.) показват южна посока, което означава, че пластината от метаофиолити е навлечена по полегато потъваща на СИ плоскост върху разреза на метагранитите. Основната зона се проследява от границата с Гърция (източно от кота Хиладжик), през Керезлийска река, южно от Ботурче, Хамбар дере, Казак, до долината на Бяла река. Същата зона се разкрива и в основата на голямата синметаморфна клипа, в района на Черната планина, (североизточно от с. Черничево) и в района на котите Коджаеле и Папазлъка – южно от вр. Орлов кладенец.
Железинска зона. Железинската зона отделя парашистния разрез от метагранитите около селата Нова махала, Пъстрок и Юрен дере, Кокарджа дере, Съртарла и около селата Багрилци и Чернооки. В района на с. Калайджиево е срязана от Авренския разлом, след което излиза в района на с. Черничево (фиг. 13). Милонитната зона е разкрита добре в долините на Кокарджа дере, Голямата река, Суложан дере, Дермен дере. Характерът на милонитите е същият като в Белоречката зона, пластично деформирани гранити и шисти от горната пластина, но срязването засяга по-високи части от парашистната алтернация, където метаофиолитовите фрагменти са много по-малко по количество и са хаотично разсеяни в парашистния разрез. Възможно е двете зони да са свързани, като по Белоречката да са извадени по-дълбоки части от разреза.
Гнездарска зона. По тази зона се наблюдава пластичен контакт, по който става навличане на равномернозърнестите метагранити от района на Железино върху горните части на метаофиолитовата пластина. Тази зона, която се явява междинна на Железинската и Белоречката се следи северно от селата Гнездаре и Ботурче, в долината на Хаджяковско дере, след което излиза извън картния лист северно от Жълти чал. Западно от Гнездаре е срязана от късните стръмни разломи от Белоречкия разломен сноп (фиг. 13).
