Екстензионни зони на срязване. Изявите на късноалпийската корова екстензия (Ж. Иванов, 1998) се изразяват с възникването на крехко-пластични и крехки зони на срязване, част от които имат характер на разломи на отделяне.
Пелевунска зона (разлом на отделяне). Пелевунската зона е развита в основата на алохтонния фрагмент на Мандришката литотектонска единица. Този фрагмент е известен в литературата като Пелевунски навлак (Р. Иванов, 1961; Боянов, Кожухаров, 1971). По характера на милонитите, Пелевунската зона е преобладаващо крехка, но има участъци (западно от селата Вис и Ветрушка, южно от с. Гугутка и други извън картния лист), в които се наблюдават и срязвания в зеленошистен до нисък амфиболитов фациес. Това дава основание Пелевунската зона да се разглежда като реактивирана синметаморфна зона, която в сегашния си вид представлява част от описания (Ж. Иванов, 1998) Орешино-Меденбукски разлом на отделяне между Белоречката и Мандришката литотектонска единица. Висящият алохтонен блок на този разлом на отделяне е изграден от диафторизирани гнайси и гнайсошисти с отделни пачки от мрамори и амфиболити (западно от Вис и Ветрушка и долината на р. Бяла река). Те изграждат по тези места основата на Мандришката единица. В горната част от разреза преобладават мраморите, които се разкриват на широки площи около с. Ленско и североизточно от него. Върху мараморите в района на с. Ленско е установено малко петно от нискокристалинни шисти, залягащи без видим тектонски контакт. Върху тази подложка е развито палеогенското понижение между селата Ленско, Бели дол, Гугутка, Бял градец, вр. Ташлъка и с. Вис.
5.2.1.2. Гънкови структури
Синметаморфните напрежения, свързани с придвижванията на алохтонните пластини в юг–югозападна посока, водят до формирането на гънкови структури с различни размери и посоки на шарнирите. Преобладаващата част от гънките в Белоречката литотектонска единица са „А” тип, с шарнири паралелни на свиващите усилия, което се обяснява (Malavieille, 1987) с напредналата деформация на скалите. Гънките с километрови размери се очертават от регионалната фолиация. Тя оформя поредица от синформни и атиформни гънки, на които посоката на шарнирите съвпада със синметаморфната минерална линейност (20–40°). В ядрата на антиформните гънки се разкриват предимно метагранити, а в синформните – запазени участъци с метаофиолитови фрагменти. Ясно изразени гънки са антиформата между селата Синигер и Тинтява и синформата в клипата от района на Черната
