Кватернерните наслаги са поделени по литогенетичен и възрастов принцип на алувиални и колувиални с плейстоценска, плейстоцен-холоценска и холоценска възраст.
4.2.1. Плейстоцен
4.2.1.1. Алувиални наслаги на надзаливни тераси (aQp)
Алувиалните наслаги с плейстоценска възраст се разкриват по левия долинен склон на р. Бяла, западно от с. Бели дол. Представени са от различно заоблени полимиктови чакъли и валуни с песъчлив матрикс. Пясъците образуват неиздържани прослойки и лещи. Глините имат незначително участие, като преобладават в горната част на разреза. Общата им дебелина варира в широки граници, като на места достига до 25 m.
4.2.2. Плейстоцен-холоцен
4.2.2.1. Колувиални наслаги (cQp-h)
Колувиалните наслаги имат ограничено разпространение. Установяват се в левия долинен склон на р. Бяла, в подножието на вр. Ташлъка. Изградени са от различни по форма и големина несортирани срутищно-сипейни блокажи от силно окварцените седименти на Крумовградската група.
4.2.3. Холоцен
4.2.3.1. Алувиални наслаги на руслови и заливни тераси (aQh)
Алувиалните наслаги с холоценска възраст изграждат заливната тераса на р. Бяла. С по-голямо площно разпространение са в долинното разширение в района на с. Гугутка – с. Бели дол. Представени са от разнозърнести пясъци, гравий, глини и добре заоблени средно и дребнокъсови полимиктови чакъли – разливен фациес. Чакълите са от кварц, метаморфити и палеогенски седименти. Количеството на валуните е незначително. Често в откоси се наблюдава хоризонтална слоестост. Видимата им дебелина достига до 5–7 m. Русловият фациес е от добре огладени валуни и разнокъсови чакъли с матрикс от гравийни пясъци. Общата дебелина на алувиалните наслаги достига до 10 m.
5. ТЕКТОНИКА
5.1. Развитие на представите
Развитието на представите за строежа и тектонската еволюция на Родопския масив се свежда до две основни виждания. Дълги години, от тектонската синтеза на J. Cvijic (1904) до последните обобщения на Боянов, Русева (1984) Родопската област се разглежда като голям докамбрийски фрагмент (Срединен масив), който през херцинско и алпийско време е подложен на разломно-блоково разчленяване.
В последните десетилетия съвременният строежен план на Родопската област се разглежда (Ж. Иванов 1998; Burg et al., 1990, 1994; Ricu et al., 1998) като резултат на алпийското структурообразуване, свързано с процесите на затваряне на басейните и колизията в северната окрайнина на Тетиса. В последвалата след това коровомащабна екстензия се изграждат основните късноалпийски структури, представени от редица екстензионни подутини и свързаните с тях палеогенски понижения. Предложеният от Ж. Иванов (1998), Z. Ivanov (2000) екстензионен модел за късноалпийското развитието на Родопите се подкрепя от редица конкретни данни за метаморфните процеси, времето на термалния пик и кристализация на анатектичната топилка.
Гореизложените данни препотвърждават пренебрегвани, известни още от началото на 60-те години на миналия век данни за младата, реннотерциерна възраст на масива. Формирането на цялото Източнородопско терциерно околосвод-блоково пространство е в тясна позиционна и темпорална връзка с характера на процесите и структурите, генерирани във фундамента. Залагането на „Източнородопското понижение” (Р. Иванов, 1960) се обвързва с „късноларамийските движения от края на мастрихта и през палеоцена” (Atanasov, Goranov, 1984; Goranov, Atanasov, 1992).
Развитието на представите за геоложката и геодинамична позиция на вулканизма в Източнородопския регион е обстойно разгледано от Янев (в: Саров и др., 2006ф). Плейттектонският модел за магматизъм, свързан с континентална колизия на терени от Африканската плоча с южния ръб на Авроазиатската (с Балканския микроконтинент) при окончателното затваряне на Тетиския палеоокеан е предложен през 1979 г. (Янев, Бахнева, 1980). Източната част от вулкано-плутоничния пояс, само част от която е представена в Източните Родопи, е разположена непосредствено южно от Средногорската къснокредна островно-дъгова система. Тук той е обозначен като Македоно-Родопско-Североегейска вулканска (или магматична) зона – MRNEVZ (Harkovska et al., 1989). Според Янев (в: Саров и др., 2006ф) най-приемливо за Източнородопските вулканити е тълкуването им като „колизионен тип вулканити, формирани в постколизионна екстензионна обстановка”.
