В пределите на картния лист развитие имат гънкови, блокови и гънково-блокови структури.
Гънкови структури. В рамките на картния лист са застъпени части от Ягодинската синклинала.
Ягодинска синклинала. Структурата (по името на с. Ягода – к. л. Студен кладенец – М 1:50 000) се описва за първи път при настоящото проучване. Тя е с генерално СЗ–ЮИ направление (135º), съвпадащо с ориентацията на вулкано-седиментния трог и структурите от централната подзона на СИРСТЗ. Дължината по оста ù на повърхността възлиза на около 13,5 km. Северозападното ù продължение остава скрито под североизточната подзона на МГСТЗ, заето от периметъра на Нановишкия вулкан. Максималната ширина е около 15 km. На к. л. Черничево са застъпени само нейните югоизточни центриклинални участъци, очертани добре по скалите на Подрумченската свита, конгломератно-пясъчниковата и мергелно-варовиковата задруга в района СЗ от с. Багрилци.
Структурата представлява сравнително плитка отворена негативна F21 брахигънка (табл. 3). Описана е подробно в Обяснителна записка към к. л. Студен кладенец в М 1:50 000.
Началните етапи от нейното развитие се свързват със залагането на вулкано-седиментния трог като F21 гънки на плъзгане към пониженото пространство. Цялостното дооформяне съвпада с оформянето на Момчилградската синклинала и се свързва със забележителен (R41-1) етап на издигане в цокъла (Кесебирската и Белоречката подутина).
Блокови и гънково-блокови структури. В рамките на картния лист е представено Белоречкото грабен-синклинално понижение
Белоречко грабен-синклинално понижение. Структурата е известна още като „Белоречки грабен” (Р. Иванов, 1960; Боянов и др., 1961ф; Боянов и др., 1963), „Белоречко грабеновидно понижение” (Боянов – в: Горанов и др., 1995) или „Белидолско синклинално понижение” (Боянов и др., 1959ф). Боянов, Горанов (1997ф) и Boyanov, Goranov (2001) отнасят Белоречкия грабен към западните части на Източнотракийската депресия.
Структурата е заложена на етапа R1 и доразвита до R32 илирския подетап (фиг. 14). Не е изключена и късна (неотектонска) реактивация.
Грабеновидното понижение е оформено в централните части от северната периферия на Белоречкото подуване и върху ЮЗ периферия на Плевунската пластина. Стесняващият се и почти изклинващ на запад фланг се разполага в околностите на селата Вис и Ветрушка. Структурата се разширява до около 4 km в югоизточна посока (западно от селата Ленско и Бяла река), проследявайки се на близо 11 km до около 2 km СИ от вр. Сърт баир. Изпълва се от неподелените седименти на Крумовградската група, Подрумченската свита и основно от пясъчници и конгломерати от състава на теригенния комплекс.
Скалите на Крумовградската група – златорудното находище „Ташлъка” и брекчите около с. Ленско се следят неравномерно главно по северния борд на структурата, както и на големи площи, разположени ЮИ от с. Бели дол. Червеният брекчоконгломерат на Подрумченската свита оформя фланговете, но е развит преобладаващо отново по северната вътрешна периферия.
Скалите на конгломератно-пясъчниковата задруга оформят ядрените части на субекваториално изтеглената, плавна Белидолска синклинала в ивица, разпростираща се до ЮИ от с. Ленско. Ширината ù в този участък достига 1–1,5 km.
Южно от селото шарнирът повива на североизток до около 50°. ЮИ от с. Ленско се очертава тектонски усложнено центриклинално огъване. Северно от вр. Сърт баир по скалите на Подрумченска свита е оформена паралелна плавна брахиантиклинална гънка с дължина 2 km и ширина около 1,5 km.
Ние приемаме, че Белоречкото понижение е първично самостоятелно, изолирано, вътрешно разположено с котловинен характер. При формирането му вероятна роля имат полегатите срязвания в северна посока, свързани с оформянето на Белоречкото подуване и антитетични пропадания от север. Такива полегати разломи (напр. между Розинските гранити и „подложка”) са наблюдавани северно от вр. Ташлъка. По устни данни на А. Павлов и базирайки се на сондажи, афльориментите на Крумовградската група при вр. Ташлъка не са свързани с полегати срязвания. Тук обаче не се изключва възможността за антитетично, но листричен тип нарушение, с което може да се свърже постепенно увеличаващата се в южна посока дебелина.
Грабен-синклиналното дооформяне е свързано със стъпаловидните пропадания по т. нар. Белоречка разломна зона (Боянов в: Горанов и др., 1995) и също така стъпаловидни пропадания от север. Времето на тези събития се обвързва тук условно, но най-вероятно с проявата на неотектонския етап.
