Като регионална структурна зона от втори ред в пределите на к. л. Черничево е застъпена само част от Североизточнородопската структурно-тектонска зона. Подобно Момчилградската, в регионален план тя е предопределена от периметъра и разположението на високорангови негативни огъвания във
Табл. 3. Генетични групи и гънкови (гънково-блокови) генерации в Източнородопската късноалпийска структурно-тектонска зона
Източнородопски късноалпийски гънково-блоков комплекс
моноклинални, полуизометрични негативни и гънково-блокови негативни
R31
Син- постседиментационни
синвулкански
F23
гънки на вулкано- тектонско слягане под силата на тежестта; локални дребни гънки на пластично течение
R2(4)
F22
гънки на първични наклони в лавовите покрови (ГПНЛП)
R23
F2 (BF2)
гънки на плъзгане, в т.ч. съпроводени със страничен натиск; (хорст-) антиклинали и (грабен-)синклинали, моно-хомоклинали
F21
локални подводно-свлачищни гънки (ЛПСГ)
Предсинседимен
тационни (по отношение на R22)
F1 (BF1)
унаследени отразени (щампови) и гънково-блокови
R1- R22
фундамента по периферията на- или в междусводово-блоковите пространства. Важен елемент за обособяването ù е пространственото разположение на градивните треторазрядни структури. Те са наложени във вертикален план, кореспондират или се съпоставят латерално със строежни единици от другите второразрядни зони. Към обхвата на зоната до голяма степен условно би могло да се отнесе и охарактеризираното за първи път тук като независимо Белоречко грабеновидно понижение със самостоятелно вътрешно разположение и етапи на развитие.
Североизточнородопската структурно-тектонска зона (СИРСТЗ) се отъждествява с пространството, рамкирано по границата на Ранилисткото понижение, Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог и западните участъци на Кърджалийската депресия. Към него спадат Маджаровската и Боровишката вулкано-тектонска структура (фиг. 14). По периферията с кристалинните бордове се маркират откъслечни площи, отнасящи се към обхвата на по-ранните Крумовградско и Припекско съставно понижение.
Зоната има генерално СЗ–ЮИ направление (~130º), дължина около 75 km и сравнително постоянна (~40 km) ширина. На СЗ тя е тектонски ограничена по разломи, оформящи Тополовския клин (Боянов и др., 1983, 1995). ЮИ фланг, части от който са представени в СЗ ъгъл на к. л. Черничево, се маркира по центриклинално оформена зона, отново тектонски ограничена по ССИ–ЮЮЗ разлом, разположен между селата Багрилци и Подрумче (к. л. Крумовград в М 1:50 000) или по зоната на Авренския разлом.
В обхвата на зоната се отделят четири подзони – северозападна, централна, югоизточна и източна. В рамките на картния лист е застъпен само малък периметър от югоизточната подзона на СИРСТЗ.
Югоизточната подзона има субмеридионално удължение с дължина между селата Дъскари (к. л. Крумовград – М 1:50 000) и Котлари (к. л. Студен кладенец – М 1:50 000) около 22,5 km. Ширината ù е в границите на 8–10 km. Централните и северните ù участъци са с продължение на северозапад, покрити и процепени от скалите на Нановишкия вулкански масив, под когото зоната се съчленява с централната подзона на СИРСТЗ.
В строежа на подзоната са включени: части от Крумовградското и Припекското понижение, бележещи началото на късноалпийското развитие; югоизточният периметър на треторазрядното Ранилистко понижение и т. нар. Източнородопска рифова бариера, обединени в една периферна Крумовградска зона. Основен елемент на подзоната представлява югоизточният фланг на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог заедно с внушителният Ирантепенски вулкан.
