Крумовградско понижение.Тази структура е отделена и характеризирана от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф) като „мастрихт-палеоценско панизточнородопско съставно понижение”. С това се акцентира върху три негови характеристики: 1) ранно заложение; 2) широка обхватност; 3) сложност на вътрешната структура. Крумовградското понижение се изпълва и маркира от материалите на Крумовградска група, свързани с процеси на крехки, предимно полегати срязвания на отделяне или от деколемантен тип, предизвикани от- и съпровождащи генерирането на структурите на метаморфните ядрени комплекси – блокова дезинтеграция, формиране на крехки гравитачни плаки по периферията на подуванията, съпроводено с обрушване и денудационни процеси от най-различно естество.
Залагането на тази структура бележи началото на късноалпийската тектонска активизация (R1). Съпроводено е от краткотрайна и, според нас, ограничена по обхват трансгресия (напр. Dimitrova et al., 2001 – за района на Ивайловград)
Съставността (мозаечният характер) на понижението произтича от често локалното развитие на периферните или (по-рядко) вътрешнопланински обуславящи го структури, т.е. от липсата на пространствена връзка между тях. Предвид механизма на залагане площта му далеч надхвърля границите на Източните Родопи.
В пределите на картния лист на повърхността фрагменти от понижението са съхранени във вътрешнопланинското Белоречко грабеновидно (комплексно) понижение, маркирани по грубокластичните седименти на Крумовградска група от вътрешната периферия и в основата на структурата. Припекско понижение. Отделено е от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф), като е именувано с характеристиките за обхватност („панизточнородопско”) и сложност („съставно”) подобно на Крумовградското понижение.
Понижението има нов, несъвпадащ контур и пълнеж в ареала на разпространение спрямо подстилащото, по отношение на което се явява наложено. Маркира се по разпространението и се запълва от материалите на Ивановската група и основно – от скалите на Подрумченска свита. Заложено е на етапа R21. В състава му могат да се отделят редица частни понижения от по-нисък ред.
В пределите на картния лист фрагменти от понижението се наблюдават на повърхността отново в рамките на котловинното Белоречко грабеновидно понижение. Малък съхранен реликт от него се установява западно от с. Розино, както и в района ЮЗ от с. Доборско, където участва в строежа на т. нар. Крумовградска зона. Наложеният му характер се индикира от пъстрата подложка на запълващите го седименти (Подрумченска свита), в която освен скалите от цокъла участват и неподелените седименти на Крумовградската група (Белоречка структура).
