Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000
Изтегляне 4.7 Mb.
|
Свързани:
Susam - k-35-075-b-susam-geolozhka-karta-na-republika-blgariya BG, k-35-075-g-nikolovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-a-ardino-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-g-slavyanovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-v-knizhovnik-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-gdzhebel-k-35-099-b-kirkovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-a-iskra-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-b-madzharovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-v-komuniga-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-v-krumovgrad-k-35-100-a-egrek-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, Zapiska-Svoge EN, k-35-087-b-krdzhali-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-089-v-mandrica-k-35-101-a-mikroderion-geolozhka-karta-na-republika-blg, k-35-089-a-ivaylovgrad-geolozhka-karta-na-republika-blgariya
5.3.3.1. Треторазрядни единици.В пределите на изследваната площ попадат части от Крумовградската зона, включваща части от Припекското понижение, треторазрядното Ранилистко понижение и Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог (фиг. 14). Крумовградска зона. Като „субмеридионална зона, заемаща източната периферия на Момчилградското понижение” се описва за първи път в Обяснителната записка към Геоложка карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Боянов – в: Горанов и др., 1995). Според авторите, в състава ù вземат участие всички палеогенски седименти, седимент-вулканогенни и вулкански скали (вулканът Ирантепе), в т. ч. продуктите на т. нар. първи кисел вулканизъм. За западна граница се възприема ивицата на „втория среднокисел вулканизъм” (к. л. Студен кладенец в М 1:50 000). В новите ни представи Крумовградската зона включва всички палеогенски, в т. ч. палеоцен-средноеоценски и ранноприабонски скали, формирани до етапа на заложение (подстилащи) и обтичащи в план югоизточния фланг на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. Рифовите варовици на мергелно-варовиковата задруга (както е при с. Овчица – горния ляв ъгъл на к. л. Черничево) най-често опасват като броеница вулкано-седиментното корито и така рамкират неговия периметър. Те изпълняват ролята на бариери, обособени като самостоятелна подзона или структура, но не като елемент на трога, в който се обрушват и преотлагат. Крумовградската зона има усложнено развитие и по-особен статут. Според нас тя попада в категорията на трансзоналните тектоно-структурни подразделения, тъй като основната ù – или централна част, се отнася към Североизточнородопската структурно-тектонска зона (както е в картния лист); западните ù участъци (приблизително западно от меридиана на Крумовград) – към Момчилградската структурно-тектонска зона, а северният фланг на източното ù продължение е преработен в резултат на събития и съответно структурообразуване, свързани със Звинишко–Ибреджекската зона. Допълнителни характеристики и подробности около строежа, преработката, подялбата и принадлежността на зоната са представени в Обяснителната записка към к. л. Крумовград и Егрек (М 1:50 000). На територията на к. л. Черничево фрагмент от зоната е застъпен в северозападния ъгъл на картния лист. В строежа ù участват седименти, изпълващи Припекското, Ранилисткото понижение, както и материалите на мергелно-варовиковата задруга. В района западно и СЗ от с. Багрилци тя се явява елемент от югоизточния центриклинално оформен фланг на Ягодинската синклинала. Ранилистко понижение. Регистрацията и наименованието на структурата са предложени от Йорданов (1999b). В него се осъществява най-мащабната късноеоценска трансгресия. Изпълва се и се маркира от отчасти смесената (бракично-морска) седиментация на теригенния комплекс. Залагането на треторазрядната структура се осъществява на ранноилирския R22 етап. Фрагменти от нея са разкрити в северозападния ъгъл на к. л. Черничево (западно от с. Багрилци) като част от строежа на Крумовградската зона. Реликти от изключително речно-езерната приабонска седиментация на теригенния комплекс, осъществена в затвореното пространство на Белоречкото понижение, изпълват централните части на структурата между западно от с. Бялградец до ЮИ от с. Ленско. Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог. Като „Кърджалийска вулкано-тектонска депресия” или „Лъки-Крумовградски вулкано-седиментен трог” структурата се дефинира от Йорданов (1996ф; 1999b). Новото наименование се предлага при настоящите изследвания на Източните Родопи. Това твърде мащабно съоръжение от III ред се залага на етапа R23, окачествяван често като времето на илирския преврат. Трогът представлява инверсна (компенсационна), на северозапад тилна зона на разтягане и активен колапс, съпроводен от дълбочинни осови или вътрешнобордови скъсвания, генериращи и контролиращи изцяло късноеоценския среднокисел вулканизъм. Вън от неговия периметър с редки изключения не съществуват вулкански прояви от етапа на залагане. Структурата има отчасти асиметрично коритообразно сечение и неправилна в план форма, подчертано удължена в ЗСЗ–ИЮИ посока. Цялостната ú характеристика се прави в Обяснителната записка към к. л. Николово – М 1:50 000. На територията на к. л. Черничево в самия северозападен ъгъл е застъпена част от ЮИ фланг на структурата, представена единствено от лави на големия Ирантепенски вулкан. Неговите вулкански прояви и продукти са съсредоточени (почти) изцяло в рамките на трога. Ирантепенски вулкан. Като „Ирантепенски стратовулкан” за първи път се обособява от Р. Иванов (1960). Горанов и др. (1995) отнасят продуктите му към т. нар. задруга на първи среднокисел вулканизъм. Съществуват различни становища за регионалната привързаност на тази вулканска структура. Йосифов (1991) я включва в единен „Звездел-Крумовградски” магмен център. Саров и др. (1996ф) като „Калабашки вулкан” я причисляват заедно със Звезделския и „Светиилийския вулкански център” към „една обединяваща структура – Нановишката калдера”. Същевременно същите автори (по геоморфоложки и геофизични данни) определят вулкана като самостоятелна асиметрична кръгова структура. По специфична ториева радиогеохимична специализация Никова (във: В. Георгиев и др., 1997ф) предполага наличието на гранитоидна интрузия и евентуалната многофазна същност на магмената система в дълбочина. Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) описва общохарактерни за региона строежни елементи по периферията на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог между Крумовград и с. Чал. В този район се очертава югоизточният фланг на регионалната структура, генерираща късноеоценските среднокисели вулкани от илирския тектоно-магматичен стадий, един от представителите на които е Ирантепенският вулкан. Структурата се разполага на значителна площ, обхващаща североизточните отдели на к. л. Крумовград и югоизточния квадрант на картен лист Студен кладенец (М 1:50 000), където тя е подробно охарактеризирана. Малки периферни части от нея са представени на к. л. Маджарово (М 1:50 000). На запад съхранени фрагменти от приабонския бариерен риф обточват южната и източна периферия на вулкана, очертавайки външния контур на оформящото се корито. По късноеоценско време (35–36 Ма) по вътрешните части на бариерата се осъществява рязък колапс, съпроводен от отдръпване на басейна, бурно отлагане на олистостромната Лисичарска свита и преотлагане на рифа, примесен с продукти на слаби начални експлозии. След кратка, не така характерна тук турбидитна седиментация, директно следва активна вулканска дейност. Повечето от множеството вулкански центрове оформят една дъговидно извита на ЮИ ивица, която е в пряка зависимост с линията, трасираща вътрешните, отпускащи се части на кората по бариерната зона. Съвсем естествено към този периферен полупръстен са съсредоточени и по-издържаните лавови потоци. Преобладаващата маса от скалите на Ирантепенския вулкан, представена от андезитови лавобрекчи и агломератови туфи, се възприема като комбиниран продукт на пирокластични и лавови потоци в субаквална обстановка. Същите са насочени предимно към понижените трогови части от северозападното подножие на полудъгата, маркирана понастоящем от корените на продуциращите ги вулкански центрове. На к. л. Черничево в самия му северозападен ъгъл са представени само андезитови лавови потоци, разположени директно върху приабонския риф. Регистрираните в по-широк регионален план взаимоотношения ни дават основание да предположим разливане или „преливане” на топилката в субаерални (прибрежни) условия извън рамките на трога. Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|