Единицата е означена под това име за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) по името на с. Иваново, Хасковска област, без да са следвани изискванията при въвеждането на официалните литостратиграфски единици.
Към състава ù са причислени отделените от Горанов, Боянов (1996) Бисерска и Лешниковска свита, отнесени от номиниращите автори към обема на Крумовградската група. Главните основания за това са установените на различни нива взаимоотношения на преход и зацепване с приабонската брекчоконгломератна задруга в самия типов разрез на свитите и в Ибреджекския хорст.
По-късно Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф) означават тези седименти като „Подрумченска свита”. Така съставът на групата придобива следния вид: Бисерска свита, Лешниковска свита и Подрумченска свита. Като официална литостратиграфска единица Ивановската група се въвежда в Обяснителната записка към Геоложката карта в М 1:50 000 – к. л. Харманли (Йорданов и др. в: Саров и др., 2008а).
Групата включва единици, изградени изключително от континентални седименти с преобладаващо груботеригенен строеж, но различни по окраска, състав и генезис.
В регионален план скалите на групата изпълват Припекското съставно понижение. В рамките на картния лист е представена само Подрумченската свита.
Възрастта на групата съобразно стратиграфската ù позиция и взаимоотношения с доказано приабонски единици се определя като късноеоценска.
4.1.3.1. Подрумченска свита (PE3)
Като официална литостратиграфска единица под това наименование свитата е номинирана при настоящото изследване на Източните Родопи. Въвеждането ù се прави в Обяснителната записка към картен лист Крумовград и Егрек – М 1:50 000 (Йорданов и др. в: Саров и др., 2008b), където се намира географският епоним (с. Подрумче) и типовият разрез.
Скалите на свитата са означавани с различни термини – свита, хоризонт, подхоризонт, задруга. Общото в тези наименования е литоложкият състав – брекчоконгломератен (Афанасьева и др., 1953ф; Боянов и др., 1958ф; Боянов и др., 1961ф; Шабатов и др., 1965ф; Горанов и др., 1995; Георгиев и др., 1999ф).
Скалите на свитата се разкриват на значителни площи в изследвания район. Обширни разкрития се наблюдават в западната част на картния лист по периферията на метаморфния терен южно от с. Бряговец, югозападно от вр. Менекенски камъни, в околностите на с. Кожухарци и южно от с. Червенец. По тези места седиментите участват в пълнежа на т. нар. Крумовградски участък („зона”). На по-големи площи те са развити югоизточно от с. Малко Попово, в околностите на с. Горноселци и източно от с. Чучулига, изпълвайки средните отдели на Горноселското понижение.
Подрумченската свита заляга с размив или граничи по разломи със скалите от Крумовградската група и метаморфния терен. Покрива се с бърз преход или с размив от конгломератно-пясъчниковата задруга и трансгресивно от мергелно-варовиковата задруга и материалите на Кърджалийската група. Процепва се от скалите на Ирантепенския, Маджаровския и Планинецкия вулкански комплекс.
Основният пълнеж на единицата е изграден от червено-виолетови до червено-кафяви брекчоконгломерати, заместващи се или алтерниращи незакономерно с конгломерати и грубозърнести пясъчници. В псефитовите разновидности преобладава едрочакълната до валунна фракция. Слоестост или не се наблюдава, или тя е груба, хоризонтална и по-рядко коса. Късовете са ръбести, полузаоблени до заоблени. Като цяло най-добре представени са тези от нискометаморфни скали – филити, хлорит-серицитови шисти, амфиболови шисти, кварцити. Освен тях се срещат кварц, мрамори, разнообразни гнайси, амфиболити, гранити. Скалата е класт- до матриксподдържана. Матриксът е виолетов, с псамитна структура.
В района на с. Кожухарци в горните части на задругата се разполага дебела 40–50 m пачка, изградена от едрозърнести тъмносиви до тъмновиолетови пясъчници и дребнокъсови конгломерати.
Дебелината на Подрумченската свита в рамките на Крумовградската зона варира от 100 m – южно от с. Брягово до 250 m при с. Дисевица. В Горноселското понижение дебелината на единицата се изменя в интервала 50–170 m.
Седиментите на свитата представляват делувиално-пролувиално акумулирани континентални образувания, с характерен тъмно червено-виолетов цвят. Скалите се възприемат като преотложени продукти на латеритоподобна кора, развита по метаморфния терен в субаридна обстановка.
Палеонтоложки данни за възрастта на единицата липсват, но поради факта, че тя се покрива от седименти с биостратиграфски доказана приабонска възраст, се приема ранноприабонската и възраст.
