На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) скалите на единицата са причислени към „пачка от риолитови и риодацитови туфобрекчи, туфи, туфити и органогенни (рифови) варовици” от състава на „задруга на втори кисел вулканизъм”, както и към „пачка на кисели туфи” от състава на „задруга на първи кисел вулканизъм”. Обозначени по друг начин и с друга литостратиграфска принадлежност, те са разглеждани от редица други автори (Афанасьева и др., 1953ф; Боянов и др., 1958ф; В. Георгиев и др., 1999ф; Йорданов – в: Саров и др., 2002ф).
В обема на единицата се обособяват две пачки – долна, предимно варовикова, и горна, предимно туфитна.
Варовикова пачка (tl/lOl1) Скалите на пачката имат ограничено разпространение в северозападната част на картния лист, в района на с. Черничино и на северозапад от него, в околностите на селата малко Попово и Сеноклас, както и по североизточния бряг на яз. Ивайловград.
Пачката е съставена от органогенни (рифови) варовици до туфозни и глинести варовици, които алтернират на места с разнообразни кисели туфи.
Варовиците се разполагат най-често директно или с постепенен преход (варовити дебелослойни пясъчници) върху скалите на Подковската свита или трансгресивно над Подрумченската свита. Върху тях следват с преход отложенията на туфитната пачка или се покриват съгласно от Малкопоповската свита. На места се процепват от Менекенските латити. В североизточния край на картния лист, както и източно от с. Долно поле върху варовиците с размивна граница се разполагат скалите на Вълчеполската свита. В северозападната част на листа се покриват съгласно, с рязка литоложка граница от варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс.
Варовиците са с органогенен изглед, преобладаващо биокластични, неясно- до отчетливо слоести, сиво-белезникави до бежови, по-плътни или меки, слабо прашести, много слабо песъчливи. Всред тях се срещат разнообразни организмови останки от корали, бивалвии, гастроподи, водорасли, бриозои, фораминифери и др., споени от микро- до дребнозърнест калцит.
Скалите са с масивна, неравномерно-пореста до лещовидна текстура и биокластична алогенна (биодетритусно-водораслова, със запълващ тип спаритна спойка) структура.
Киселите туфи от състава на пачката се разкриват на редица места под формата на тънки ивици в северната половина на картния лист. Те залягат несъгласно върху седиментите на Подрумченска свита, прехождат или се зацепват с органогенните варовици от състава на пачката. На редица места се покриват съгласно от седиментите на Малкопоповската свита. Процепват се от вулканитите на Коджакаракаянския вулкански подкомплекс, както и от Менекенските латити. Върху тях с размивна граница залягат седиментите на Вълчеполската свита. Картируемите литотела от туфитите (t) са показани на геоложката карта.
Туфите са бели, масивни, финопепелни до грубопепелни, прехождащи на места във варовити туфити. Текстурата е масивна. Структурата им най-често е кристаловитрокластична, по-рядко витрокристалокластична. Кристалокластите са представени от вулканогенен кварц и санидин. В кластичния теригенен компонент присъстват минерали от цокъла. Витрокластите са почти напълно зеолитизирани.
Дебелината на варовиковата пачка варира от 0 до 120 m, а в североизточния ъгъл на картния лист достига 200 m.
Ранноолигоценската възраст на единицата е доказана чрез многобройни фаунистични определения (Шабатов и др., 1966ф; Горанов и др., 1995 и др.).
