Боровишката литотектонска единица е отделена за първи път от Саров и др. (2004). Като цяло тя е изградена от пластинообразни тела и лещи от серпентинизирани ултрабазити, масивни тела от метагабра, мрамори, биотитови гнайси и гнайсошисти и тела от пластично деформирани порфирни, равномернозърнести и аплитоидни метагранити. Метаморфизмът на скалите е в умерено температурен амфиболитов фациес, без следи от мигматизация. Разрезът е изцяло с S/C милонитен строеж, особено ясно изразен в телата от пластично деформирани метагранити.
В литостратиграфско отношение тази част от разреза е отнасяна (Боянов и др., 1990а) към Богутевската и Въчанската свита на Родопската надгрупа.
В рамките на к. л. Комунига, единицата се проследява като тясна ивица в района на селата Боровица, Аврамово, Русалско, Рибарци и Снежинка, където се разкриват единствено порфирни метагранити и амфиболити.
По отношение на регионалната фолиация Боровишката литотектонска единица заляга над разреза на Старцевската.
Долната граница се поставя по милонитите на Боровишката отседна зона на срязване. Те се разкриват в основата на единицата, където отделят мигматизирания разрез на Старцевската единица от немигматизираните скали на Боровишката единица. Зоната се следи западно от селата Боровица, Аврамово и Русалско. Най-представителни са милонитите в долината на р. Арда, до опашката на яз. Кърджали. Там се наблюдава запазен участък от отседно синметаморфно срязване в порфирните метагранити. Фолиацията е изправена-до вертикална. Минералната линейност е хоризонтална с посока 140–150°. Критериите за срязване, представени от сигма порфирокласти и „С” срязвания, показват ляво отседно синметаморфно движение. Върху тази пластична зона се наслагват крехко-пластични и крехки деформации, маркирани от сиво-зелени милонити и тектонска глина, която се припокрива от брекчоконгломератите от основата на палеогенския разрез.
Горната граница на Боровишката единица в рамките на картния лист се маркира от трансгресивно залягащи палеогенски седименти и вулканити.
