Мигматизирани биотитови гнайси (St/mbg). Под това общо название се разглеждат мигматизирани в различна степен пара и ортогнайси, които не могат да бъдат отделени. Характерна особеност за тях е обилната пегматоидно-аплитоидна инжекция, засегната повсеместно от регионалната фолиация. Южно от картния лист в района на с. Долен, Неделино и Златоград са установени протолитите на една част от мигматизираните гнайси, които се определят като метагранити. В предишни изследвания (Кацков и др., 1965ф) метагранитите са описвани като гранитизирани и мигматизирани плагиоклазови гнайси (Pt1), Свита на биотитови гнайси със спорадично проявена мигматизация и прослои от амфиболити (Шабатов, 1965ф), или отнасяни към Богутевска свита на Родопската надгрупа (Кожухаров, 1984а, 1986).
Метагранитите са внедрени в пъстър разрез от амфиболити, биотитови гнайси, гнайсошисти и мрамори, със секущи контакти, но с шистозност паралелна на регионалната. Те са сиви на цвят, средно- до едрозърнести, в различна степен деформирани – от порфирни, през равномернозърнести, до нашистени, или „очни”, като шистозността отговаря на тази в пъстрия разрез, който ги вмества и се определя от паралелното подреждане на кварца, биотита и плагиоклаза. В порфирите от калиев фелдшпат се наблюдават зонално разположени, успоредно на кристалните стени, включения от по-ранно изкристализирали минерали, маркиращи магматичен растеж на кристалите. На места в метагранитите се срещат гънки, образувани явно в полупластичното състояние на субстрата. В близост до Боровишката зона на срязване мигматизираните гнайси са интензивно милонитизирани, с ясно оформен будинаж на фолиацията.
В изследваните метагранити се наблюдават множество пегматоидни и аплитоидни фази, които инжектират обилно приконтактните участъци. Пегматитите заграбват и ксенолити от амфиболити, които в близост до контакта с рамката са обточени от силнодеформирани аплити и метагранити. Пегматоидните жили са съгласни до кососекущи на фолиацията и придават на разреза мигматичен вид. Освен изобилната пегматитова син- до постдеформационна инжекция, има мигматична мобилизация „на място”. Инжекциите от аплитни и пегматитни жили са явно нашистени едновременно с биотитовите метагранити, но на места са запазени първичните им секущи контакти, а другаде са послойни, често будинирани в резултат на деформацията. Проявите на мигматизация могат да се характеризират предимно като синдеформационна гранитно-пегматоидна инжекция.
В метагранитите структурата е лепидогранобластна, реликтово гранитова с наложена гранобластна до гранолепидобластна, мирмекитова (Овчарова, 2005). Главните скалообразуващи минерали са плагиоклаз, биотит, кварц, ± калиев фелдшпат, а акцесорни са апатит, циркон, аланит, гранат, епидот.
В района на с. Рибен дол част от гнайсите са характеризирани като гнайсошисти и парагнайси. Те са с ивичеста текстура, биотитови по състав с порфирокласти от гранат и реликти от дистен.
Сподели с приятели: |
