Фолиация. Фолиацията е основна синметаморфна плоскостна структура, засегнала в различна степен всички скални разновидности от разреза на Старцевската литотектонска единица. Тя се проявява като добре изразени плоскости на нашистяване, получени в процеса на регионалния метаморфизъм и свързаните с него деформационни напрежения. Тези плоскости са развити паралелно на плоскостта на подреждане на слюдените минерали, основно на биотита. Наблюдаваните плоскости на фолиацията затъват полегато на североизток. Няма разлики в ориентировката на фолиацията с тази от Ардинската единица, което се обяснява с еднаквите условия на нейното образуване. В регионален план плоскостите на фолиацията оформят североизточната периферия на Централнородопската подутина.
Линейни структурии посока на тектонски транспорт. Линейните синметаморфни структури са представени от минерална и стриационна линейност.
Минералната линейност включва линейност по биотит и амфибол. Стриационната линейност се оформя от разтеглении кварцови и фелдшпатови агрегати. Двата типа линейности са наблюдавани в плоскостите на фолиацията, която затъва основно на североизток. Относително по-късната стриационна линейност по кварц и фелдшпат показва същата ориентировка. В долната част на единицата няма разлика в ориентировката на линейностите с отдолу лежащата Ардинска литотектонска единица. Съществена преориентировка се наблюдава в горната част на единицата в обсега на Боровишката зона на срязване, където линейностите стават субхоризонтални с посока север–северозапад. Това се обяснява с промяна на напреженията, свързани с пластичните ляво отседни срязвания.
3.3.4. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите
Конкретни данни за Р-Т условията на метаморфизъм в Старцевската литотектонска единица представя Овчарова (2005). За целта са използвани гранат-биотит парагенетични двойки от двуслюдени шисти и гнайсошисти. В гранатите е наблюдавана ясно изразена ретроградна зоналност. Резултатите от изчисленията на двойките гранат-биотит показват групиране на температурите в три интервала: за двойките с участие на гранат-биотит (център) – Т 660–620°С(силиманитова зона) и гранат-биотит (периферия) Т 580–550°С (ставролит-кианитова зона), като за най-външната част на гранатовата периферия температурата спада до Т<550–440°С (гранат-хлоритова зона). Налягането е изчислено и варира от 9–8 kbar за най-високо температурния интервал, до 6–4 kbar и 3–2 kbar за по-ниско температурните интервали, което очертава ретроградния ход на метаморфизма по посока на часовниковата стрелка. В метагранитите и другите фелзични скали процесите на мигматизация са неравномерно проявени, като най-често се стига до формиране на метатектити. Наличието на монацит и ксенотим в деформирани пегматити и по-умерените температури на метаморфизма и деформациите предполагат образуването на тези фази в субсолидусни и/или при участието на флуиди. Следи от проградния ход на метаморфизма във фелзичните скали не са установени. Вероятно са унищожени при температурния пик и проявените мигматизационни процеси.
Според Georgieva et al. (2002) условията на метаморфизъм в метапелитите от зоната на срязване Канарата се определят от полето на стабилност на кианита при температура и налягане съответно 620–640°С и 7–8 kbar (за ядрата на гранатовите порфиробласти, образувани в по-дълбоко ниво) към полето на стабилност на силиманита 680–560°С и 6–3 kbar (за фибролит-съдържащата асоциация на матрикса, образувана в по-плитко ниво) в условия на непрекъсната пластична и крехкопластична деформация и флуидна циркулация.
Ходът на метаморфизма в метаеклогитовите лещи в Старцевската единица е аналогичен на засегналия еклогитовите лещи в Ардинската единица. За реликтите от високобаричен метаморфизъм в метаеклогити от района на Ардино, Колчева и др. (1986) определят Т 700–800°С и P 14 kbar, бележещи условия между високобаричен гранулитов и еклогитов фациес. Последвалата след това декомпресия превръща еклогитите в амфиболити.
При сравняване характера на метаморфизма, засегнал скалите на Старцевската единица и този, проявен в рамките на Ардинската единица, се установява, че определените максимални температури в Старцевската единица са малко по-ниски (Т 660–620°С – долните нива на силиманитовата зона).
Данните за новообразуваните монацити и циркони (Овчарова, 2005) показват, че кристализацията им в Старцевската литотектонска единица е станало преди 47 Ma, което е с около 10 Ma по-рано от тези в Ардинската литотектонска единица.
