Еклогити (St/ec). Срещат се като извънмащабни, изолирани лещи (3–5 m) сред пъстрия разрез или включени в метагранитите. Разкриват се около с. Рибен дол. Повсеместно са засегнати от метаморфизма и деформациите в амфиболитов фациес и са превърнати в амфиболитизирани еклогити.
Макроскопски метаеклогитите са зеленикави скали с порфиробласти от гранат (до 1 сm в диаметър), здрави и звънки при удар.
Основната маса е изградена от симплектитови прораствания на диопсид-плагиоклаз и амфибол-плагиоклаз, продукт от разпадането на омфацита. Отделеният плагиоклаз е почти чист албит. Като акцесорни са представени рутил и апатит.
Подобни еклогити са описани от Колчева и др. (1986) и Приставова (1995) в района на Ардино.
Ултрабазити(St/ub).Ултрабазитите, подобно на амфиболитизираните еклогити, се срещат като силно разпокъсани лещовидни тела с различни размери, включени в двуслюдени шисти в района около с. Тухла и западно от с. Рибен дол. Макроскопски са черно-кафяви на цвят, ситнозърнести и напълно серпентинизирани. Петрографските изследвания показват, че серпентинизацията е засегнала изцяло оливина, а от ортопироксена и тремолита са запазени реликти. Според Колчева и др. (1984) ултрабазитовите тела от същия разрез, но в района на Ардино са перидотити – харцбургити до дунити. По петрохимична характеристика те се отнасят към перидотитовите производни (мантийни). По генетичната класификация на Колман (1979) съответстват на метаморфни перидотити, които в асоциация с метабазитите и метаеклогитите могат да се характеризират като фрагменти от офиолитов комплекс.
Мрамори (St/c).В общоприетите стратиграфски схеми (Богданов, 1960; Кожухаров, 1984a,b; 1986, и др.) мраморите от разреза, обособен от нас като Старцевска литотектонска единица са отделени в три хоризонта, включени в суперпозиционно разположени литостратиграфски единици. Теренните наблюдения в изследвания регион показват, че те по-често се срещат като бързо изклинващи лещовидни ивици сред мигматизираните биотитовите гнайси и амфиболити.
Мраморите са дребно- до среднозърнести, масивни, бели и сиво-бели на цвят. Понякога са нечисти и с графитни люспи. По състав са предимно калцитни. В зоната на срязване (северозападно от с. Боровица) те са милонитизирани с порцелановиден изглед.
Амфиболити (A/a).Амфиболитите са масивни по текстура тела с различни размери, в асоциация с метаседименти и ултрабазити или като изолирани тела в мигматизираните гнайси, около селата Тухла и Канарата и в сравнително издържана ивица североизточно от селата Гайдарци и Любино и долините на реките Арда и Давидковска Малка Арда. В посочената ивица сред амфиболитите се наблюдават и тънки лещовидни пачки от мрамори.
Макроскопски амфиболитите са тъмнозелени до черни на цвят, средно- до дребнозърнести, с масивна, ивичеста до инжекционно-ивичеста текстура. Структурата им е гранонематобластна, гранобластна, често порфиробластна по гранат и плагиоклаз.
Основните скалообразуващи минерали са амфибол и плагиоклаз, а в редица разкрития и гранат. Като второстепенни се срещат кварц, биотит, епидот, а акцесорните са представени от апатит, титанит и циркон. По всяка вероятност част от амфиболитите са напълно амфиболитизирани еклогити.
