Кадънски шошонити (KdψE3). Под същото наименование разглежданите скали са описвани от Марчев (1985). Наименовани са на с. Кадънка, понастоящем покрито от яз. Боровица.
На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са отнесени към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”.
Кадънските шошонити се разкриват западно от с. Средска, в околностите на яз. Боровица и с. Безводно, както и западно от вр. Качева чука.
Шошонитите изграждат лавови потоци и покрови.
Скалите се разполагат съгласно върху Рибнодолския вулкански подкомплекс. Покриват се с размив от кисели пирокластити от Ангелвойводската свита и латити на Безводенския вулкански подкомплекс. Просичат се от дайкоподобни тела на Тримогилския вулкански подкомплекс.
Единицата е съставена от от тъмносиви до тъмнозелени с кафяв оттенък масивни шошонити с порфирна структура. Порфирите изграждат 10–15 % от обема на скалата. Представени са от зонални плагиоклази (андезин–лабрадор), клинопироксен, напълно променен ортопироксен и биотитови люспи. Оливинът е най-рядък и е променен изцяло в индигсит. Акцесорните минерали са апатит и магнетит. Плагиоклазите източно от вр. Ирикуту са в подчинено количество. Апатитът е в значително количество, което е признак за повишена алкалност на скалата.Основната маса е с микролитова структура, на места с трахитоидна ориентация на микролитите. Изградена е от голямо количество плагиоклазови и биотитови микролити, ксеноморфен К-фелдшпат, клинопироксен и рудни минерали, неравномерно хлоритизирана. Сред нея се наблюдават миндали с неправилна форма, запълнени с хлорит, смектити, карбонат и кварц.
Дебелината на лавовите потоци не надхвърля 100 m.
Изотопната възраст на скалите, определена по K–Ar метод, е 35,5–37 Ма (Lilov et al., 1987). Това, както и взимоотношенията им с другите единици, определя възрастта на Кадънските шошонити като приабонска.
Женденски абсарокити (ZhτβE3). Като „Женденски вулкански подкомплекс” скалите са означавани от Р. Иванов (1972). В настоящата записка се прави ревизия на ранга на единицата и тя се причислява към обема на Войновския вулкански комплекс. Ревизията е мотивирана от ограниченото развитие на единицата от една страна и от контрастното литоложко различие с останалите вулканити в района. Това дава основание тя да се разглежда като основна неслоеста литостратиграфска единица. Наименована е на с. Женда.
За първи път вулканитите са описвани като мелалатити от Р. Иванов (1963) и по-късно определени като абсарокити (Р. Иванов, Стоянова, 1966; Р. Иванов, 1978). На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Искра) са означени като „абсарокити” към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”.
Скалите се разкриват на ограничени площи в околностите на с. Женда и мах. Небеска.
Абсарокитите се разполагат съгласно върху седименти и туфити от Пъдарската свита, която в този район лежи и върху най-горните нива от Рибнодолския вулкански подкомплекс. Покриват се с размив от органогенни варовици, причислени към Ангелвойводската свита и туфити от теригенно-туфитната задруга на Боровишкия вулкански комплекс.
Женденските абсарокити изграждат лавов поток, а под него са разположени агломератови туфи и лавобрекчи с късове от абсарокити.
Абсарокитите са тъмнозеленикави с кафеникав оттенък, черни на свежа повърхност, масивни, преобладаващо дребнопорфирни. Структурата е порфирна, микролитова, оцеларна. Фенокристалите изграждат 20–25 % от обема на скалата. Представени от клинопироксен, оливин и рядък биотит. Химични анализи на някои от кристалите са приведени от Yanev (1994). Клинопироксените (диопсид-авгит) са зонални, безцветни до едва забележимо бледозелени, като на места се наблюдава тенденденция към гломеропорфирни струпвания. Оливинът е напълно заместен от светлокафеникав агрегат от смектити, серпентин и гьотит с Fe-хидроксиди в периферните части. Акцесорните минерали са от призматичен, кафеникав, слабо плеохроитен апатит и магнетит. Основната маса е от ксеноморфен К-фелдшпат, плагиоклазови, санидинови и биотитови микролити, и изометрични, кръгли (някои осмоъгълни) кристали (0,005–0,1 mm). Последните са единични или под формата на гломеропорфирни струпвания. Превърнати са в микрокристален агрегат, описван като металевцит, заместен от нефелин и санидин (Р. Иванов, 1978). Според Yanev (1994) „металевцитовите” зърна са аналцимови. Генезисът на аналцим при алкалните вулканити (каквито са абсарокитите) е дискусионен (хидротермален или късно магматичен). Според автора най-вероятно е хидротермален, поради установената албитизация на Na-санидин в основната маса.
Интересна особеност за скалите е повишеното Cs съдържание – 200–300 ppm (Р. Иванов, Стоянова, 1966), което според Yanev (1994) е концентрирано главно в аналцима (средно 2770 ppm), по-малко в пироксена (110–135 ppm) и Na-санидин (100–400 ppm).
Дебелината е променлива, в рамките на 2 до 20 m.
Възрастта на скалите, определена по K-Ar метод – 37 Ма (Milovanov et al., 2005), както и по стратиграфската им позиция е приабонска.
