Бездивенски вулкански подкомплекс. Лавите от подкомплекса са описвани като „Бездивенски латити” (Марчев, 1985). В настоящата записка се прави ревизия на ранга на единица, като към нейният обхват се причисляват туфите, туфитите и епикластитите, които изграждат едноименния вулкан. Наименувана е на вр. Бездивен, където се разкрива главният вулкански център.
На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Искра) по-голямата част от скалите са отнасяни към „задруга на първи среднокисел вулканизъм”, а тялото при с. Дойранци – към „задруга на втори среднокисел вулканизъм”.
Скалите от подкомплекса се разкриват между ръкавите на яз. Кърджали, (съответно на р. Арда и р. Боровица), с. Русалско и с. Ненково. Изграждат Бездивенския стратовулкан.
Скалите от подкомплекса залягат върху и просичат Пъдарската и Лисичарската свита, както и Рибнодолския вулкански подкомплекс. Покриват се от кисели пирокластити и туфити на Кърджалийската вулкано-седиментна група и Чифлишкия вулкански подкомплекс.
Бездивенският вулкански подкомплекс е изграден от среднокисели до кисели вулкански продукти, туфити и епикластити с латитов до трахидацитов състав. Преобладаващата част от обема му е съставена от незакономерна алтернация на разнообразни туфи, лавобрекчи и епикластити. Лавите са значително по-слабо представени. Изграждат малки секущи тела (некове), лавови потоци и дайки.
Въз основа на изотопни датировки и взаимоотношения със скали от други датирани единици, възрастовият диапазон на скалите от подкомплекса се определя в границите приабон–рупел.
Подкомплексът се поделя на две единици (от долу на горе): лаво-пирокластична задруга и среднокисели до кисели вулканити.
Лаво-пирокластична задруга(1BdE3-Ol1). На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите от задругата са отнасяни към „ритмичната пачка” на „задругата на първи средокисели вулканизъм”.
Единицата изгражда основната част от обема на подкомплекса. Източно от с. Русалско заляга несъгласно с размив върху метаморфити от подложката. Разполага се върху различни части от разреза на Свободиновската вулкано-седиментна група. Границата в Лисичарската свита е размивна, дискордантна, а със седиментите от Пъдарската свита и вулканити от Рибнодолския подкомплекс – съгласна, в някои случаи размивна. Покрива се с размив от киселите пирокластити и туфити от Зимовинския вулкански комплекс и Чифлишкия вулкански подкомплекс, като пирокластичните потоци, които ги изграждат, изклинват по източните склонове на Бездивенския вулкан. Задругата се просича и покрива от секущи тела (некове) и лавови потоци, свързани със същия вулкански подкомплекс.
Задругата е изградена от незакономерна алтернация на разнообразни туфи, туфити, епикластити и лавобрекчи. Съставът на скалите е латитов до трахидацитов, като се наблюдават преходи между различните разновидности.
Туфите са хаотични, предимно лапилно-блокови. Късовете са ръбести до заоблени (доминират ръбестите). Преобладаващите им размери са 1–30 сm, като се наблюдават и единични блокове над 1 m. Изградени са от среднокисели вулканити (сиви до черни, жълтеникави, като някои са оксидирани, ожелезнени с червен цвят), сходни с лавите от подкомплекса. Матриксът е неравномерно разпределен, сив до светлокафеникав или жълтеникав на цвят, с грубопепелни размери. В отделни участъци скалите са кластподдържани, а в други – почти изцяло изчистени от кластика. Някои от пирокластите вероятно са продукт на блоково-пепелни пирокластични потоци (block-and-ash flows). На различни нива в разреза се установяват преходи между туфите, туфитите, епикластитите и лавобрекчите. Петрографските характеристики на късовете и свързващата маса в лавобрекчите са схoдни с лавите от подкомплекса.
Дебелината на задругата надхвърля 500 m, като бързо намалява и изклинва по периферията на постройката.
Конкретни данни (биостратиграфски или изотопни) за възрастта на скалите от задругата липсват. Въз основа на стратиграфската позиция тя се приема за приабон – рупелска. Главно основание за това допускане са изотопните възрасти на лави от продуциращите ги канали.
