Ненковско понижение. Структурата се отделя при настоящите изследвания. Заема пространството между района на селата Багра и Скална глава от изток (к. л. Николово – М 1:50 000) до ЮИ от с. Висока и ивицата по десния бряг на р. Боровица, разположена между северно от с. Ненково и околностите на вр. Каратепе. Изпълва се от скали на варовиково-пирокластичната задруга – западни дистални зони на отлагане, свързани с пароксизма на Чифлишкия етап от развитието на Нановишкия вулкан. Макар и понастоящем с изолирано разположение, първоначално структурата вероятно е кореспондирала със западните части на Високополянското понижение от околностите на Кърджали.
Северозападна част. В регионален план към северозападната част на СИРП са включени целите пространства или фрагменти от редица треторазрядни единици.От тях в рамките на картния лист са обхванати само части от ЮИ и южна периферия на Боровишката вулкано-тектонска структура.
Боровишка вулкано-тектонска структура. Като „Боровишка вулкано-тектонска депресия” е въведена за първи път от Р. Иванов (1972). Според автора тя включва „всички елементи от вулканските апарати на терциерния вулканизъм в Боровишкото понижение” (Р. Иванов, 1960).
Според Yordanov (2002) това е късна, наложена на един раннопиренейски (R32) етап структурна единица от трети ред, към състава на която не следва да бъдат причислявани приабонските вулкани, чието залагане се е осъществило под контрола на вулкано-седиментния трог.
В развитието на Боровишката вулкано-тектонска структура се очертават три ясно обособени етапа (Р. Иванов, 1972): докалдерен (или „докалдерен комплекс” по същия автор); калдерен (или „калдерен комплекс”, отъждествяван с т. нар. задруга на втори кисел вулканизъм в района) и следкалдерен (или „следкалдерен процес”).
Към докалдерното развитие на Боровишката вулкано-тектонска структура в проучения район спадат две вулкански прояви (подетапи), най-вероятно привързани към самостоятелни вулкански постройки, чиито центрове са били разположени под съвременните очертания на Боровишката калдера и са покрити от син-посткалдерния пълнеж.
Характеристиките и разпространението на продуктите на Безводенския вулкан са изложени при описанието на съответния вулкански подкомплекс в раздел 4.1.
Брястовски вулкан (Yanev, Pecskay, 1997).Това е един от големите олигоценски вулкани в Източните Родопи. Основното му разпространение на повърхността е между селата Новаково (к. л. Искра – М 1:50 000) и Хасковски минерални бани (к. л. Сусам – М 1:50 000) на изток. По наши данни към неговия периметър с известна условност следва да се отнесат Комунишкият тип латити (Геоложка карта на България в М 1:100 000 – к. л. Искра) от района на селата Комунига и Ангел войвода, както и отделените при настоящите проучвания Плавовишки латити с близки до ултракалиевия тип характеристики, разположени в околността на с. Плавовица. В еволюцията на вулкана се отделят няколко етапа (Yanev, Pecskay, 1997). Подробно описание на Брястовския вулкан се прави в Обяснителните записки към картни листове Сусам и Искра – М 1:50 000.
В североизточния ъгъл на к. л. Комунига е представен малък фрагмент от вулканска постройка, привързана към югоизточните вътрешни периферни зони на Боровишката калдера. На повърхността не са установени вулкански центрове, които вероятно остават скрити под скалите на теригенно-туфозната и туфозната задруга. Едропорфирните латити покриват долния дребнопорфирен покров, като е спазена трайната тенденция за разтичане със стръмни наклони към вътрешността на калдерата. Не е изключено да се касае за вторично тектонски обусловени и изведени от първоначалното си разположение структури, преработени при калдерното пропадане.
Син-посткалдерно развитие. С този етап се обвързва генерирането на големи маси кисела пирокластика и последвалото внедряване на многобройни и сравнително разнородни по състав лавови тела, съсредоточени изцяло в обхвата на Боровишката калдера.
