Леново-Крумовградски вулкано-седиментен трог. Като „Кърджалийска вулкано-тектонска депресия” или „Лъки-Крумовградски вулкано-седиментен трог” структурата се дефинира от Йорданов (1996ф, 2002ф). Новото наименование (споменато още при първоначалната дефиниция), се прилага за първи път при настоящите изследвания. Това мащабно съоръжение се залага на етапа R23, окачествяван често като времето на илирския преврат.
Трогът представлява инверсна (компенсационна) тилна зона на разтягане и активен колапс, съпроводен от дълбочинни осови или вътрешнобордови скъсвания, генериращи и контролиращи изцяло късноеоценския среднокисел вулканизъм в неговите рамки. Вън от неговия периметър много рядко присъстват вулкански прояви от етапа на залагане.
Структурата се разполага предимно върху части от Ранилисткото понижение или директно върху метаморфния фундамент, като в много случаи се обрамчва от горноеоценски рифови постройки с преобладаващо бариерен характер и се изпълва от материалите на Свободиновската вулкано-седиментна група.
Трогът е с асиметрично сечение и неправилна в план, подчертано удължена в СЗ–ЮИ посока (~135º) форма. В най-общи линии заема пространството между с. Леново (к. л. Искра – М 1:50 000) и Крумовград (околностите на селата Пелин, Перуника и Чал). Дължината му между указаните селища е около 74 km.
Бариерните рифови постройки, обрушени и преотложени в олистостромата от основата на изпълващата го вулкано-седиментна единица, маркират зоната на колапса, регресия на приабонския басейн към новозаложената структура, редуциране в рамките на трога и разливането му в южна посока (Бенковско понижение – к. л. Златоград и картни листове Джебел и Кирково – М 1:50 000), преодолявайки Кърджалийския праг (Йорданов, 1999b) в района между с. Седловина и Рибиновското издигане (к. л. Кърджали – М 1:50 000).
По време на етапа на залагане в рамките на описваната структура се оформят два ясно обособени клона – североизточен и югозападен, свързани помежду си с напречно разположения Средневски ръкав (к. л. Николово – М 1:50 000). В обхвата на к. л. Комунига попадат части от северозападния фланг на югозападното трогово разклонение.
Югозападен клон с Войновска вулкано-тектонска структура. Разполага се ЮЗ от централния разделителен участък, оформена по разположението на Габровското антиклинално подуване, Солищенското подуване и Средневския ръкав (к. л. Николово – М 1:50 000), посредством който структурата кореспондира със субпаралелно разположения североизточен клон на трога. Вулканските продукти, изпълващи разширяващия се в северозападна посока фланг на структурата, се следят от района западно от с. Шипка (откъдето прехвърлят границите на изследвания район) до северозападно от Кърджали (к. л. Кърджали – М 1:50 000). Дължината на този участък е 32 km, при ширина средно 14 km. СЗ фланг на структурата остава скрит под Боровишката калдера.
Войновска вулкано-тектонска структура. Под това наименование структурата се формулира за първи път тук. Към нея са отнесени всички вулкански прояви с преимуществено късноеоценска възраст, генерирани в югозападния клон на трога и предхождащи ранните, докалдерни олигоценски етапи от залагането и развитието на Боровишката вулкано-тектонска структура. Наличните данни са недостатъчни за реконструкцията на евентуалния главен вулкански център или съвкупност от апарати. Многоетапното развитие се определя предимно по обособените градивни вулкански постройки, които са по-локални, относително малки по размери и интензитет и сравнително отличаващи се по типа и химизма на продуктите си. Повечето от тях маркират антидромен ход на развитие на главната структура (Р. Иванов, 1963).
Рибнодолски вулкан. Под това наименование тук обозначаваме цялото пространство от югозападния фланг на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог, разположено на запад от меридиана на с. Средска и СЗ от Бездивенския вулкан, заето от скалите на Рибнoдолския вулкански подкомплекс. Както при настоящите, така и при предшестващите изследвания на тази значителна площ не са установени главни (първостепенни) вулкански центрове, а само незначителни по размери и обем на запълващите ги продукти канали. Основното количество пирокластика от началните експлозивни фази се разполага преимуществено в основата на вулкана (източно, южно, западно от с. Войново и в района на с. Рибни дол). Над тях се следва дебела над 800 m, а вероятно и повече серия от потоци и покрови лавобрекчи и лави с андезитов до латитов състав, съпътствани и последвани от нови процеси на експлозивна дейност. Обемът на лавовите продукти е толкова голям, че по южната периферия на вулкана от с. Русалско в западна посока те прехвърлят троговите рамки и се разливат директно върху кристалинната подложка (Йорданов в: Саров и др., 2002ф). Фронтовете на лавовите потоци избутват и акумулират в челата си натрошена, подобна на филц фракция от катаклазирани при придвижването или елувиално дезинтегрирани скали на фундамента (с. Русалско).
Кадънските шошонити изграждат издържани или разпокъсани вулкански потоци и покрови, които не са обвързани със самостоятелна вулканска структура, а маркират самостоятелен етап от антидромното развитие на Рибнодолската структура. Разположението им указва за наличие на канали, разположени под Боровишкия калдерен комплекс.
Яворовски вулкан. Структурата е обособена от В. Георгиев и др. (1996ф) с основно развитие на югоизток, поради което подробна характеристика се прави в Обяснителната записка към к. л. Николово – М 1:50 000. В изследваната територия попадат нейните северозападни отдели, изградени от преимуществено покровно разляти лавобрекчи и лави със среднокисел състав, идентични по вид и състав и прехождащи в западна посока (около селата Копитник и Средска) в продуктите на Рибнодолския вулкан.
Женденски вулкан. Това е малка разкъсана постройка с локален характер (изолиран пробод), продуцираща агломератови туфи, лавобрекчи и къси лавови потоци от абсарокити. Евентуални канали се очертават при с. Небеска. Скалите просичат материалите на Рибнодолския вулкански комплекс и са един от критериите за определяне на антидромния ход на вулканската дейност в района.
Бездивенски вулкан. Вулканът представлява самостоятелна структура, чийто продукти се разполагат директно върху скалите на Лисичарската и Пъдарската свита, т. е. върху свободно от по-ранни приабонски вулкански прояви пространство. Представлява стратифицирана постройка с централен тип симетрия. Главният вулкански апарат изгражда едноименния връх. Проводящият канал се маркира по червени оксидирани лавобрекчи и продуцира дълъг около 1,5 km, разлят в източна посока лавов поток. Периферно разположени и преобладаващо линейно удължени в посока 110º паразитни канали с некоподобен характер изграждат върховете Казанлък и Юмуркая. Малък нек с овална форма е набелязан ЮЗ от с. Ненково. Лавовите продукти са с изотопно датирана рупелска възраст. Експлозивната фаза, предхождаща ефузията, е примесена с епикластика, а по взаимоотношенията с подстилащите и покриващите я скали за нея се възприема приабонска възраст.
На малко по-отдалечен във времето етап вулканът се активизира отново, продукт на което са некоподобните секущи тела от латити.
