Североизточнородопското понижение (СИРП) се отъждествява с пространството, рамкирано по границата на Ранилисткото понижение, Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог и западните участъци на Кърджалийската депресия. Към него спадат Маджаровската, Боровишката и Татаревската вулкано-тектонска структура. В по-регионален план по периферията с кристалинните бордове и по изключение в ядките на позитивни структури с централно разположение се маркират откъслечни площи, отнасящи се към обхвата на по-ранните Крумовградско и Припекско съставно понижение.
Второразрядната структура има генерално СЗ–ЮИ направление (~130º), дължина около 75 km и сравнително постоянна (~40 km) ширина. На СЗ тя е тектонски ограничена по разломи, оформящи Тополовския клин (к. л. Искра – М 1:50 000). Югоизточният ù фланг се маркира по центриклинално оформена зона, отново тектонски ограничена по ССИ–ЮЮЗ разлом, разположен между селата Багрилци и Подрумче или зоната на Авренския разлом (к. л. Крумовград – М 1:50 000). Второразрядното понижение не бива да бъде съпоставяно със „Североизточнородопско понижение” (Боянов и др., 1995) и само отчасти отговаря на т. нар. Североизточнородопска зона (Boyanov, Goranov, 2001).
В обхвата на понижението се отделят четири части – северозападна, централна, югоизточна и източна. В рамките на картния лист са застъпени фрагменти от централната и северозападната част на СИРП.
Централна част.Като цяло тази част е сравнително изометрична (25 х 27 km). За нея е характерен относително най-висок стил на нагънатост, следящ генералната ориентация и свързан с етапа на троговото заложение (R23). Самата тя може да се подели на три паралелни участъка, маркирани по СИ и ЮЗ клонове на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог, както и един разделителен (централен), оформен по разположението на издигнати, осушени по време на залагането и незасегнати от вулкански прояви структури. Централният участък включва и напречно разположен между тях ръкав, свързващ двата паралелни клона на вулкано-седиментния трог между селата Каблешково и Пчеларово (к. л. Николово – М 1:50 000).
Северозападната граница на централната част на СИРП се маркира по външния, най-често тектонски обусловен контур на разпространение на продуктите от докалдерния и син-посткалдерен етап от развитието на наложената Боровишка вулкано-тектонска структура (северозападна част). Като най-общо югоизточно разположена ограничителна линия се възприема коляновидно прегънатото трасе на Кърджалийския разлом, разделящ я от североизточната част на второразрядното Момчилградско понижение и западната – Звинишка част на Звинишко-Ибреджекската комплексна структура.
В пределите на картния лист в пространството на централната част попадат две треторазрядни единици – Ранилисткото понижение и Леново-Крумовградският вулкано-седиментен трог, както и фрагмент от „трансзоналната” Кърджалийска депресия. В същите граници е обособено и Ненковското понижение, запълнено от дистални продукти на отлагане, свързани с проявите на Нановишкия вулкан. Условно неговата характеристика също се прави при описанието на централната част на СИРП.
Ранилистко понижение. Като „Същинско Източнородопско понижение” структурата е регистрирана от Йорданов (1999b). Новото наименование се предлага при настоящите изследвания. В него се осъществява най-мащабната късноеоценска трансгресия. Изпълва се и се маркира от отчасти смесената (бракично-морска в основата) седиментация на теригенния комплекс. Залагането на треторазрядната структура се осъществява на ранноилирския R22 етап. На територията на картния лист малки фрагменти от нея са установени в западните части на Боровишкия грабен южно от яз. Кърджали, както и в един съвсем малък локалитет, разположен между селата Тухла и Две тополи.
