Ирантепенският вулкански комплекс е изграден предимно от среднокисели вулканити. По-голямата част от анализите попадат в полето на андезитите, а някои от определенията – на границата с андезитобазалтите, латите и дацитите. По-често скалите са среднокалиеви, но в някои случаи са високо-калиеви, в близост до границата със среднокалиевите. В общия случай съдържанията на Na2O са незначително по-високи от тези на K2O, като винаги Na20–2≤K2O.
Наблюдава се слабо понижаване на Al2O3 с повишаване на SiO2 (фиг. 5). Обратната, но по-добре изразена закономерност се установява при съдържанията на TiO2, CaO, Fе2O3tot и MgO.Това вероятно се дължи на по-голямата роля в кристализирането на мафични минерали (пироксени и амфибол) при по-базичните разновидности и кристализацията на все по-кисели плагиоклази с увеличаване на SiO2. Наблюдава се повишаване на Nа2O (слабо изразено) и K2O с увеличаване на SiO2.
Спайдърграмите за елементите следи от скалите на Ирантепенския вулкански комплекс (фиг. 6) показват характеристики за калциево-алкалните базалти от деструктивните зони на плочите (по Thompson et al., 1984) Стойностите на тежките REE са значително по-високи спрямо хондритовите (фиг. 7). Наблюдават се слабо изразени негативни Eu аномалии.
Освен кристализационната диференциация, определящ процес при еволюцията на магматизма, свързан с Ирантепенския вулкан, е и смесването на магми (Kibarov et al., 2007). 87Sr/86Sr отношението е в рамките на 0,7075–0,7068 (Kibarov et al., 2007), което е указание за корово замърсяване. Според гореспоментите автори температурата на кристализация по амфибол-плагиоклазовия геотермометър е в рамките на 920–990°С, според дву-пироксеновия геотермометър е 980–1080°C, a изчислените налягания са между 3,5–9 kbar.
4.1.12.3. Звезделски вулкански комплекс
Звезделският вулкански комплекс е изграден от базични до среднокисели вулкански, субвулкански и интрузивни скали.
Анализите от лавовите скали на комплекса попадат в полето на базалтите, андезитобазалтите и андезитите, рядко на латитите (фиг. 8).
Базалтите са редки и се установяват на неопределени нива от разреза. Наблюдава се слабо повишаване на алкалиите с повишаване на SiO2. Вулканитите, изграждащи дайките, попадат в полето на андезитобазалтите, шошонитите и андезитите. Определенията за скали от субвулканските тела на комплекса попадат в полето на андезитобазалтите, шошонитите, рядко на андезитите.
Анализите от скали на Звезделския вулкански комплекс попадат в полето на средно- и високoкалиевите (в близост до пoлето на средно- К) вулканити (фиг. 9). В повечето случаи Na2O преобладава над K2O или са в приблизително равни количества, но (Na2O–2) ≤ K2O и скалите остават в калиевата серия.
Наблюдава се закономерно повишаване на стойностите на Al2O3 (с известна разсеяност на точките), Na2O, K2O и P2O5 при скалите с по-високо съдържание на SiO2. При TiO2, CaO, Fe2O3, MgO се установява обратната закономерност.
