Мигматизирани биотитови гнайси (Kr/mbg). Мигматизираните биотитови и амфибол-биотитови гнайси изграждат значителна част от разреза на Крумовишката литотектонска единица. Сред тях се наблюдават пакети от мрамори, калкошисти, неиздържани пачки от двуслюдени шисти с гранат и дистен, амфиболити и лещовидни и пластинообразни тела от серпентинизирани ултрабазити. Характерът на разреза говори за меланж от посочените разновидности и парапроизход на мигматизираните биотитови гнайси. Те са сиви на цвят скали с ясно обособена левкосома, огъната в мигматични гънки. Левкосомите са кварц-плагиоклазови. Гнайсите са интензивно катаклазирани, като на повечето места са вторично заръждавели и силно изветрели. Изградени са от плагиоклаз, кварц, калиев фелдшпат, биотит и мусковит. Вторичните минерали са представени от пелитови и епидотови продукти, хлорит, серицит и безцветна слюда.
Мрамори и калкошисти (Kr/c). Мраморите и калкошистите прехождат едни в други, трудно се отделят, поради което на картата са обединени като мрамори. Те са бели- до кремави, дребно- до среднозърнести. Калкошистите са сиви, розови, сивозелени, масленозелени и др. Текстурата на мраморите е най-често масивна и шистозна в калкошистите. Чистите мрамори са калцитни. Калцитът е представен от изометрични зърна, на места с ламеларно устройство. В нечистите мрамори и калкошистите процентното съдържание на калцита намалява за сметка на амфибол, кварц, плагиоклаз, епидот, мусковит, хлорит, апатит, гранат, графит или рудни минерали. Мраморите, които са в близост до ултрабазитите са претърпяли тектонска обработка. Там най-често са сиви, нечисти, с ивичеста текстура и катакластична структура.
3.2.4.3. Структурни особености
Плоскостни структури. Основната плоскостна структура е представена от регионално проявена фолиация, която се формира от плоско-паралелното подреждане на слюдите и по тази характеристика отговаря на кристализационната шистозност. Тя е сравнително ясно изразена в парагнайсите и мраморите и слабо проявена в пластините от ултрабазити. В източното бедро на структурата фолиацията затъва полегато към югоизток с наклони между 20–40º. В отделни участъци, около контактите с ултрабазитите при Каменяне и Аврен, наклонът става по-стръмен, между 50–70º. Там тя е огъната в изправени до слабо наклонени на югозапад гънки.
В западното бедро ориентировката на фолиацията е с непостоянна посока и наклони (Саров и др., 1996ф; Bonev et al., 2006a).
