Под названието „вулканогенно-седиментогенен комплекс (Свободиновска група)” разглежданата скална асоциация е обособена от Йорданов (1996ф). Като официална литостратиграфска единица групата се въвежда в Обяснителната записка към Геоложка карта в М 1:50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008d).
На геоложките карти на България в М 1:100 000 за района вулканските скали от състава на групата са описвани в рамките на „задруга на първи среднокисел вулканизъм”, а като „вулканогенно-седиментогенна задруга” са означени от Нафтали и др. (1994ф) и В. Георгиев и др. (1996ф). Боянов, Горанов (1997ф) ги разглеждат като „комплекс на първи среднокисел вулканизъм”, поделен на „лавово-пирокластична задруга” и „задруга на тефроидния флиш с олистостроми”.
С въвеждането на двете свити – Лисичарска и Пъдарска, името на групата се официализира. Освен тях в състава и са отделени редица неофициални разнорангови единици – вулкански комплекси, задруги, пачки и др., които доохарактеризират пъстрия и разнороден строеж.
Групата е с хроностратиграфски диапазон от горния еоцен до долния олигоцен.
Свободиновската група обединява продуктите на различни фациеси, съсредоточени основно в рамките на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. В изследваната площ попадат скалите на Лисичарска свита, Пъдарска свита и Ирантепенския вулкански комплекс.
4.1.6.1. Лисичарска свита (LiE3)
Свитата се въвежда в настоящата обяснителна записка. Наименованието ù произлиза от с. Лисичарка, Крумовградско.
Основен дефиниращ белег на свитата е груботеригенният ù олистостромен състав с преобладание на хаотична, несортирана седиментация.
Скалите на единицата са описвани като „долна пачка на първи среднокисел вулканизъм” (Горанов, 1960) или „самостоятелен подхоризонт – базални брекчи на IV приабонски магматогенно-седиментогенен хоризонт” (Боянов и Маврудчиев, 1961). Според Минчев и др. (1964) някои от олистостромните тела на отделения от тях „флишоподобен хоризонт” имат елементите на „див флиш”. Р. Иванов (1972) приема част от олистостромния блокаж като коренни разкрития на висококристалинния фундамент. Московски (1987) счита, че „базалните брекчи като цяло са олистострома, включени сред стратифицираните седименти на мергелната и туфозно-пясъчниково-мергелната задруга”. Според Боянов и др. (1995) „олистостромната пачка е диастрофичен фациес, отразяващ рязката смяна в условията на седиментацията и проявата на извънредно интензивен вулканизъм в палеогенския басейн.”
Типовият разрез на Лисичарска свита е при с. Лисичарка. Допълнителен разрез се публикува при описанието на типовия разрез на Пъдарската свита в Обяснителната записка към к. л. Комунига в М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008d).
Афльорименти от единицата се наблюдават в околностите на селата Черна нива, Даскалово, Дядовско (к. л. Николово – М 1:50 000). Представителна е олистостромата при с. Стремци. Макар и с неголяма дебелина скалите на единицата са отлично представени в югозападното крило на трога по северния бряг на яз. Кърджали между селата Пъдарци, Дъждовница (к. л. Кърджали – М 1:50 000) и др. В неговия югоизточен фланг ( в т. ч. и на картния лист) се следи като непрекъсната ивица от Крумовград на североизток до с. Чал (Йорданов в: Саров и др., 2002ф).
Лисичарската свита заляга с трансгресивна граница директно върхукристалинния фундамент или с регресивна граница върху седиментите на късноеоценския теригенен комплекс и мергелно-варовиковата задруга. Почти повсеместно се покрива от Пъдарската свита, като на места границата е с характер на постепенен вертикален преход, изразен чрез алтернацията на седименти от двете едиици.
Характерът и строежът на свитата са пряко свързани с колапса на вулканоседиментния трог и резкия отлив на приабонския басейн към- и в границата на новозаложената регионална структура.
Описание на холостратотипа. Разполага се непосредствено до северния до северния край на с. Лисичарка.
Покривка: Пъдарска свита (11–10)
(11) 10 m – ритмична алтернация на тънко– до дебелослоести дребнозърнести варовити пясъчници и мергели. Припокриват се от продукти на Ирантепенския вулкан. S0 310/35º
(10) 3 m – кафеникави дребнозърнести, възможно туфозни пясъчници с характерно безсистемно нагъване в резултат на подводно свличане; в горните части на пачката – пласт с дебелина 50 cm от виолетови финнопепелни среднокисели туфи.
-------------------------------- рязка литоложка граница ----------------------------------
