Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000
Изтегляне 4.86 Mb.
|
Свързани:
Susam - k-35-075-b-susam-geolozhka-karta-na-republika-blgariya BG, k-35-075-g-nikolovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-a-ardino-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-g-slavyanovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-v-knizhovnik-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-gdzhebel-k-35-099-b-kirkovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-a-iskra-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-g-chernichevo-k-35-100-b-kehros-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-b-madzharovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-v-komuniga-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, Zapiska-Svoge EN, k-35-087-b-krdzhali-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-089-v-mandrica-k-35-101-a-mikroderion-geolozhka-karta-na-republika-blg, k-35-089-a-ivaylovgrad-geolozhka-karta-na-republika-blgariya
- Навигация на страницата:
- 4.1.2. Крумовградска група
- 4.1.2.1. Шаварска свита (ShPc-E 2 )
- 4.1.2.2. Кандилска свита (KdPc-E 2 )
| Абревиатурни обозначения:
ТД – Тракийска депресия; ЗИСЗ – Звинишко-Ибреджекска структурна зона; ГТД – Горнотракийска депресия; ИТД – Източнотракийска депресия; ККБВ – Комплекс на късния базичен вулканизъм; ПВК – Планинецки вулкански комплекс; КТК – Кисел тензионен комплекс; ЗДК –Загражденски дайков комплекс; ГВК – Гарвановски вулкански комплекс; ТВК – Татаревски вулкански комплекс; ЗВК – Звезделски вулкански комплекс; ПКЗ – пясъчниково-конгломератна задруга; МВЗ – мергелно-варовикова задруга; КТТЗ – карбонатно-теригенно-туфозна задруга В настоящата обяснителна записка се въвеждат две слоести официални литостратиграфски единици: Подрумченска свита от състава на Ивановската група и Лисичарска свита – Свободиновска вулкано-седиментна група. 4.1.2. Крумовградска групаС въвеждането на две свити – Шаварска и Кандилска, групата е номинирана официално от Goranov, Atanasov (1992). Двете свити са представени единствено на картен лист Крумовград, където е и типовата им област. Въпреки сходството с основния – груботеригенен пълнеж на Шаварската свита, в останалите райони на разпространение от целия периметър на Източнородопската комплексна депресия единицата е представена като неподелена. Обособяването на старопалеогенски отложения от състава на т.нар. „брекчоконгломератен хоризонт” в Източните Родопи се прави за пръв път от Atanasov, Goranov (1984). Скалите на единицата са означавани с различни термини – свита, хоризонт, подхоризонт, задруга. Общото в тези наименования е литоложкият състав – брекчоконгломератен (Яковлев, 1954ф; Костадинов и др., 1957ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Шабатов и др., 1965ф ; Вълков, 1967; Георгиев и др., 1998ф). Горанов и др. (1995) описват скалите на единицата като „континентален теригенно-варовиков комплекс – Крумовградска група”. Подробна справка относно развитието на представите, набор от съставни единици (свити), както и паралел и приоритети в наименованията спрямо Лъкинска група (Kozhoukharov et al., 1991), се прави от Zagorchev (1998). Следва да се отбележи, че някои от номинираните допълнително градивни единици – Бисерска и Лешниковска свита (Горанов, Боянов, 1996), се схващат от настоящия авторски колектив като принадлежни към по-високи части на палеогенския разрез. Областта на развитие на Крумовградската група в първоначално дефинирания ù обем се разполага в североизточните окрайнини на Кесибирската подутина южно от Крумовград. В общорегионален план скалите на единицата са обусловени от формирането и разпространени по периферията на метаморфно-ядрените комплекси (Централнородопската, Кесебирската и Белоречката подутина). Границата на единицата с метаморфния фундамент е предимно тектонска, обусловена от приоритетния механизъм на залагане – листричен тип скъсвания и разломи на отделяне, а когато е стратиграфска, то тя е размивна. Седиментите на Шаварска свита доминират на картния лист, определяйки основния груботеригенен, най-често тектонски предестиниран пълнеж на групата. Дебелината на скалите варира в различните разкрития от няколко десетки до 400 m. Определения на фитофосили (Atanasov, Goranov, 1984; Goranov, Atanasov, 1989) указват (мастрихт–) палеоценска възраст на тези седименти. Dimitrova et al. (2001) разширяват и уточняват възрастовия диапазон на групата в границите палеоцен–среден еоцен (фораминиферни съобщества). Тези данни са в съответствие с новите определения за абсолютната възраст на скалите от ядрените комплекси, метаморфните процеси и милонитните зони в– и по периферията на подутините в цокъла. 4.1.2.1. Шаварска свита (ShPc-E2)Като „Шаварска брекчова свита” единицата е номинирана от Goranov, Atanasov (1992). Именувана е на мах. Шавар, разположена на 1 km южно от Крумовград, където се намира и типовият разрез. В предишните изследвания тези скали са описвани като „първи брекчоконгломератен хоризонт” с олистостромен характер и приабонска възраст (Вълков, 1967). Скалите на свитата се разкриват в южна и югоизточна посока от Крумовград, в околностите на мах. Шавар и селата Овчари, Скалак, Дъскари, Щърбина, Лопатар, Къклица. Установяват се още в югозападна посока от града, в осечката северно от с. Кандилка на юг до околностите на селата Тополка и Дражинци, както и южно от с. Самотно. Единицата е в преобладаващо тектонски взаимоотношения или се разполага с размив върху метаморфната подложка. Прехожда с бърз литоложки преход във вертикална и латерална посока в седиментите на Кандилска свита. Покрива се с размивна граница от брекчоконгломератите и пясъчниците на Подрумченската свита и трансгресивно от скалите на конгломератно-пясъчниковата и мергелно-варовиковата задруга. Между селата Шавар, Овчари и Дъскари (в ареала южно и ЮИ от Крумовград) свитата е изградена предимно от груб несортиран блокаж от полимиктови брекчи и по-рядко брекчоконгломерати. Текстурата е хаотична, без изразено наслояване. Късовете са с блокови и валунно-блокови размери. В състава им участват амфиболови и биотитови гнайси, амфиболити, мрамори, серпентинити, кварц и кварцити. Чест компонент са разнокъсовите мономиктови, преобладаващо мраморни брекчи с карбонатен цимент. На границата с подложката (между селата Скалак и Синап) скалите са силно ожелезнени и избелели, тектонски брекчирани и окварцени. Източно от с. Дъждовница блокажите и грубата брекча се заместват или покриват от дребночакълни до валунни полимиктови брекчоконгломерати, оформящи лещи и неиздържани пачки всред грубопесъчлива сива неяснослоеста маса. В пясъчниците е установено и локално косо наслояване. Особеност в строежа на свитата са установените на различни нива внушителни по размери гравитачни плаки, изградени от тектонизирани гнайси, амфиболити и мрамори. Дебелината на някои от тях достига 40–50 m. Друг характерен компонент e наличието на тънкослоести, тъмносиви до черни плочести аргилити, богати на органично вещество, мергели, глинести варовици и варовици, алтерниращи или изграждащи пропластия на няколко нива. Варовиците са микритни, фитогенни. Изградени са от строматолити и други фитофосили. Всред по-фината алтернация Goranov, Atanasov (1992) описват и тънки въглищни лещи с дебелина до 20 cm. Под тях същите автори установяват и нива, набогатени на сидеритови конкреции. При с. Къклица Шаварската свита е представена изключително от здраво споена, мономиктова мраморна брекча. Матрикс липсва или е много оскъдно застъпен. Изграден е от скални или минерални отломки с алевропсамитни размери и с ръбеста или полуръбеста форма. Дебелината на свитата при селата Овчари и Дъскари достига 350 m, a между селата Дражинци и Кандилка варира от 90 до 200 m. Скалите на свитата са с континентален, но относително разнообразен, полигенен произход. Част от тях носят белезите на тектонски брекчи. Преобладават колувиално-срутищните и пролувиални наслаги, както и типично езерни седименти, вероятно отложени в неголеми некореспондиращи басейни, разположени в основата и по периферията на Белоречката подутина. Наличието на големи плаки някои автори обясняват със синседиментационни тангенциални движения и навличания в северна посока (Goranov, Atanasov, 1992; Boyanov, Goranov, 2001; Круми, 2002), което не се потвърждава при настоящето проучване. Хроностратиграфският обхват на единицата варира в широк интервал. По харови водорасли от горните нива на свитата определената възраст на скалите е палеоцен–ипрес, а от средните части – (мастрихт?)–палеоценска (Goranov, Atanasov, 1992). Поради липса но нови определения възприетата палеоцен–средноеоценска (?) възраст на единицата е до голяма степен условна. Не е изключено в типовата област развитието на свитата да се ограничава до рамките на ранния еоцен (ипрес). 4.1.2.2. Кандилска свита (KdPc-E2)Номинирана е от Goranov, Atanasov (1992). Именувана е на с. Кандилка, отстоящо на около 8 km югозападно от Крумовград. Типовият разрез се разполага на 500 m североизточно от едноименното село. В по-ранните изследвания скалите на свитата са отнасяни към т. нар. първи брекчоконгломератен хоризонт (Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960). Свитата не е представена извън пределите на картния лист. Скалите на Кандилска свита прехождат от или се зацепват с принципно подстилащата я Шаварска свита. Покриват се с неясна размивна граница от брекчоконгломератите на Подрумченска свита и трансгресивно от конгломератно-пясъчниковата задруга. Основният обем на свитата е представен от незакономерна алтернация (120 m) на конгломерати и пясъчници, взаимно заменящи се в латерална и вертикална посока. Характерен елемент е наличието на лещоподобни тела от варовици, разположени в по-високите част на разреза. Пясъчниците са с преобладаващо сив или жълто-кафеникав цвят. Те са грубозърнести, дебелослоести, с хоризонтална и коса, в т. ч. мулдовидна слоестост. В тях често са включени отделни обработени скални късове с чакълни размери. Конгломератите са чакълни до валунни, слабосортирани, с полимиктов състав. Късовете са от гнайси, амфиболити, мрамори, пегматити, кварц. Всред тези скали при с. Кандилка са установени лещовидни тела с неголеми размери, изградени от кремави на свежа и сивкави на изветряла повърхност фитогенни и фитоморфни окарстени варовици. В тях са открити характерни фосилни таксони (Goranov, Atanasov, 1992). Над тях се разполагат дебели около 20 m блокови брекчоконгломерати с груба хоризонтална слоестост. Те са сиви, слабо сортирани, полимиктови, с аналогичен на гореописания късов състав. Дебелината на свитата в типовата област достига 170 m. Флората (харовите водорасли) във варовиците определят преходна мастрихт–палеоценска възраст (Goranov, Atanasov, 1984; 1989; 1992). По подобие на Шаварската свита, пресноводните (алувиални в преобладаващия си обем или речно-езерни според присъствието на варовикови лещи) седименти на Кандилска свита са с условно възприета тук палеоцен-средноеоценска възраст. Изтегляне 4.86 Mb. Сподели с приятели:
|