Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000
Изтегляне 4.86 Mb.
|
Свързани:
Susam - k-35-075-b-susam-geolozhka-karta-na-republika-blgariya BG, k-35-075-g-nikolovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-a-ardino-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-g-slavyanovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-v-knizhovnik-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-gdzhebel-k-35-099-b-kirkovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-a-iskra-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-g-chernichevo-k-35-100-b-kehros-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-b-madzharovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-v-komuniga-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, Zapiska-Svoge EN, k-35-087-b-krdzhali-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-089-v-mandrica-k-35-101-a-mikroderion-geolozhka-karta-na-republika-blg, k-35-089-a-ivaylovgrad-geolozhka-karta-na-republika-blgariya
- Навигация на страницата:
- 4.1.4.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE 3 )
- 4.1.5. Мергелно-варовикова задруга (mlE 3 )
4.1.4. Теригенен комплексТова е новодефинирана неофициална литостратиграфска единица, включваща няколко повече или по-малко известни скални тела с ранг на задруги. Приблизителният ù обем отговаря на т.нар. въгленосно-песъчлива задруга (напр. Геоложка карта на България в М 1:100 000 – к. л. Искра). Отделянето на комплекса е мотивирано от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф). Обособяването само на теригенни по състав скали и подялбата им е основна отлика от отделения от Боянов, Горанов (1997ф) „теригенно-варовиков комплекс”. В регионален план комплексът изпълва Ранилистко понижение (фиг. 2 и 5). В пределите на картния лист е застъпена само една от съставящите го задруги – конгломератно-пясъчниковата. Тя е и най-широко представената в него единица в рамките на Източнородопската комплексна депресия. 4.1.4.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE3)Седиментите на единицата са били обозначавани с различни термини (свита, хоризонт, задруга), но без географско прилагателно в името, като литоложкият състав е индикиран чрез типовите скали или по друг начин – флишоподобен, моласов, въгленосен (Яковлев и др., 1954ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Шабатов и др., 1965ф; Динков и др., 1968ф; Горанов и др., 1995; В. Георгиев и др., 1998ф). Скалите на задругата заемат обширни площи ЮЗ от Крумовград по долината на р. Елбасан дере до селата Дражинци и Самотно; южно от града – около селата Козино, Победа, Скалак, Малко Каменяне и в източна посока до землищата на селата Любинци и Пелин с продължение на СИ извън територията на картния лист. Задругата заляга с размив или с бърз литоложки преход върху скалите на Подрумченската свита. Единствено южно от с. Сивогурка тя се разполага трансгресивно директно върху кристалинния фундамент. Покрива се с кратък литоложки преход от мергелно-варовиковата задруга (южно от Крумовград и по долината на р. Елбасан дере). Източно от Крумовград задругата се покрива привидно съгласно и по същество регресивно от конгломератобрекчите на Лисичарската свита. Северно от с. Зейна в нея са внедрени субвулкански тела на Звезделския вулкански комплекс. Основният скален компонент на задругата са пясъчниците, прослояващи се или алтерниращи на отделни места с конгломерати, алевролити, глинести алевролити и мергели. Пясъчниците са сиви до жълтеникави на изветряла повърхност, грубо- неяснослоести, по-рядко тънко– среднопластови, с масивна текстура. Слоестостта е предимно хоризонтална, като локално се установява и дребна коса. Скалите са дребно– до едрозърнести с поров тип или карбонатна спойка, изградена от микрозърнест калцит. Зърната са полузаоблени или ръбати, представени от кварц, плагиоклаз, калиев фелдшпат, биотит и мусковит. Конгломератите се срещат под формата на лещи или пластове с дебелина до 5–6 m всред пясъчниците. Изградени са от полузаоблени до заоблени, предимно чакълни до валунни по размери късове с полимиктов състав, представени от гнайси, мрамори, амфиболити, пегматити, кварц, по-рядко гранити и аплити. Матриксът е песъчлив, глинесто-песъчлив, рядко варовит. По долината на р. Елбасан дере и с. Подрумче конгломератите преобладават. Незакономерна алтернация на пясъчници с дребночакълни конгломератни лещи, глинести алевролити и мергели изграждат разреза източно от Крумовград. Дебелината на задругата е непостоянна за различните райони на разпространение. Около с. Дражинци тя варира от 1–2 m до няколко десетки метра. Югозападно от Крумовград (при селата Диляна и Врана) дебелината на единицата се изменя от 0 до 150 m; южно от Крумовград (при с. Козино) достига 250 m, а източно от града надхвърля 400 m. Скалите от долните части на разреза вероятно представляват пресноводни (речно?–езерни) отложения. Без рязка граница и с постепенна трансгресия на морския басейн се свързва увеличаването на варовития компонент в по-високите части на разреза. Скалите на конгломератно-пясъчниковата задруга са с фаунистично доказана приабонска възраст (Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1968ф; Горанов и др., 1995). 4.1.5. Мергелно-варовикова задруга (mlE3)Под това наименование единицата е описана в Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Горанов и др., 1995). В предишни изследвания тя е означавана предимно като „варовит хоризонт” (Костадинов и др., 1957ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Шабатов и др., 1965ф и др.). Задругата заема сравнително големи площи в околностите на селата Рударка, Малка и Голяма Чинка, Житница, Балинци, Боянище. Разкрива се също югозападно от Крумовград между селата Козино и Дреновец. Отделни малки разкрития могат да се наблюдават при селата Зейна и Врана, както и на 1,5 km север–североизточно от с. Пелин. Задругата изгражда горните нива на Ранилистското понижение, а в рамките на картния лист е приобщена към т. нар. Крумовградски участък („зона”). Мергелно-варовиковата задруга заляга с бърз литоложки преход върху конгломератно-пясъчниковата задруга. Южно от селата Самотно и Рударка органогенните варовици се захващат директно върху кристалинната подложка, а южно и ЮИ от с. Голяма Чинка – и върху скалите на Подрумченската свита. Задругата се покрива трансгресивно от Пъдарската свита (при с. Звънарка и при с. Дрозд) и несъгласно от вулканските скали на Ирантепенския вулкански комплекс (североизточно от с. Пелин). Покрива се с рязка литоложка граница от пачка грубопепелни до лапилни туфи на Рабовския вулкански подкомплекс при мах. Скорец, а между селата Рибино и Месари – от пясъчниково-брекчоконгломератната и варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс. При селата Зейна и Врана задругата се просича от субвулкански тела на Звезделския вулкански комплекс, а в околностите на с. Рударка се просича и покрива от кисели вулканити на Пчелоядския вулкански подкомплекс. Скалите на единицата са представени преимуществено от биостромни и по-рядко биохермни варовици и мергели. Варовиците са бели до кремави, органогенни. Текстурата им е масивна. Главните рифообразуващи организми са колониални корали, бриозои и варовити водорасли. Освен тях в състава на варовиците участват фораминифери, гастроподи, бивалвии, ехиниди, нумулитиди и др. Структурата е органогенна, за свързващата маса – микрозърнеста до криптозърнеста, реликтовоорганогенна. Теригенните примеси са в незначително количество (до 5%), представени от кварцови и плагиоклазови зърна. При с. Голяма Чинка над дебела 3 m пачка от жълто-зелени дребнозърнести ронливи варовити пясъчници на конгломератно-пясъчниковата задруга Йорданов, Калинова (в: Саров и др., 1997ф) описват дебела над 10 m серия, изградена от алтернация на сиво-зелени алевритови ядчести мергели и тънко– среднопластови варовици, всред които са включени лещи от флинтоподобен черен или сиво-син опал с размери 0,2 х 1 m. Над тази пачка се разполагат последователно нумулитни варовици и масивни сиво-бели слоести жълтеникави рифови варовици. Мергелите са тъмносиви, тънкопластови и често образуват прослойки всред варовиците. Самостоятелно обособената мергелна пачка (m) има по-голямо площно разпространение югозападно от Крумовград между селата Козино и Дреновец. Дебелината на мергелно-варовиковата задруга в околностите на селата Боянище, Балинци и Житница (по долината на Елбасан дере) достига до 150 m, а в останалите разкрития варира предимно в интервала 0–20 m (при с. Козино и северно от с. Пелин). Максималната дебелина на мергелната пачка е около 40 m. Позицията и разпространението на варовиците в СИ посока по периферията на Ирантепенския вулкан позволява обособяването им като бариерен риф, отчасти преотложен в състава на Лисичарската свита от етапа на троговото заложение. Приабонската възраст е доказана на базата на многобройни фаунистични данни, приведени в Костадинов и др. (1957ф), Боянов, Маврудчиев (1961), Минчев и др. (1964ф), Шабатов и др. (1965ф), Динков и др. (1968ф), Горанов и др. (1995). Голяма част от определенията са извършени от В. Сапунджиева въз основа на молюскова фауна. Изтегляне 4.86 Mb. Сподели с приятели:
|