Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000
Изтегляне 4.86 Mb.
|
Свързани:
Susam - k-35-075-b-susam-geolozhka-karta-na-republika-blgariya BG, k-35-075-g-nikolovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-a-ardino-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-g-slavyanovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-v-knizhovnik-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-gdzhebel-k-35-099-b-kirkovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-a-iskra-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-g-chernichevo-k-35-100-b-kehros-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-b-madzharovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-v-komuniga-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, Zapiska-Svoge EN, k-35-087-b-krdzhali-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-089-v-mandrica-k-35-101-a-mikroderion-geolozhka-karta-na-republika-blg, k-35-089-a-ivaylovgrad-geolozhka-karta-na-republika-blgariya
- Навигация на страницата:
- 4.1.6.2. Пъдарска свита (PdE 3 )
| Лисичарската свита (9–2) – 56 m
(9) 10 m – дребнокъсова варовикова брекча с неравномерно разпределени единични късове от разнообразни скали от допалеогенската подложка и късове от андезити. (8) 20 m – малка плака от органогенни варовици с размери 25 x 50 m; в горната част на плаката варовикова брекча с дебелина до 20 cm, продукт на саморазрушаване на рифова постройка. (7) 3,5 m – гравийна до дребночакълна конгломератобрекча с доминиращи необработени късове от органогенни варовици, късове с пъстър състав от допалеогенската подложка и плуващи късове от андезити на Ирантепенския вулкански комплекс. (6) 4 m – хаотична полимиктова брекча с по-груба седиментация в отделни джобове, блокове от рифови варовици и валуни от ортогнайси. Размерът на блоковете достига 1 х 2,5 m. Наблюдават се отделни неиздържани пясъчникови прослои с дебелина до 30 cm. (5) 3 m – грубокъсова до блокова брекча с кафеникав разнозърнест матрикс и късове до блокове (> 1 m3) от сиво-зелени или лилави андезити. (4) 2,5 m – мономиктова дребно- среднокъсова конгломератобрекча от варовици и плуващи всред песъчливо-варовития матрикс гравийни зърна от кристалина. Прослоява се с издържани нива от сиво-зеленикави мергели до варовити алевролити. S0 330/60º (3) 7 m – хаотичен гравийно-чакълно-блоков брекчоконгломерат с туфозен, сиво-зеленикав матрикс и лещи от сиви и кремави мергели. Късовете са от добре обработени скали от подложката – гнайси, кварц, метагранити, амфиболити, както и фрагменти от рифови варовици. Преобладават късовете от среднопорфирни андезити. Размерът на блоковете достига 50–60 cm. В горните части е включен лещовиден блок от рифови варовици с размери 7 х 2 m. (2) 6 m дребнокъсов гравийно-чакълен брекчоконгломерат със сиво-жълтеникав песъчливо-варовит матрикс в незакономерна алтернация с дребнозърнести пясъчници, съдържащи късчета от андезити и прослояващи се от мергели с луковично и ядчесто изветряне. ---------------------------регресивна, размивна граница -------------------------------- Подложка: (1) > 200 m дебело-грубослоeсти кафеникави пясъчници – конгломератно-пясъчникова задруга на теригенния комплекс (приабон). Хаотичната, несортирана седиментация, явленията на подводни свличания, наличието на преотложени блокове (до стотици m3) определят груботеригенния (олистостромен) характер на свитата, който е основният и отличителен белег спрямо останалите приабонски седименти в пределите на вулкано-седиментния трог. В повечето случаи това са разнокъсови полимиктови или мономиктови (варовикови) брекчи с класт- или матриксподдържана текстура и преобладаващо варовито-глинесто-песъчлив, на места напълно липсващ матрикс. Основно застъпени като късов компонент са приабонските варовици от мергелно-варовиковата задруга – в повечето случаи опасваща бариера на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. Варовиците са органогенни и обикновено изграждат биохермни постройки по троговата периферия. В състава участват практически всички скални разновидности на кристалинния цокъл – разнообразни орто- и парагнайси, шисти, мрамори, серпентинити и др. Макар не повсеместно и с различна степен на наситеност е характерно присъствието на среднокисела вулканска (епи)кластика. Това е указание за синхронното (предизвикано) начало на приабонския среднокисел вулканизъм с етапа на троговото заложение. По същество скалите на свитата следва да се разглеждат като базален брекчоконгломерат, свързан с указания етап. Съвсем специфичен генезис има „олистостромното тяло” при с. Даскалово. То представлява мащабно срутване в чело на скална лавина, хлъзната на североизток по затъващите в същата посока склонове (бедра) от източната периферия на Централнородопската подутина и фрагментирано обрамчващите ги материали на Крумовградска група. Предполагаемият ход на придвижване е от порадъка на 12 – 13 km, в т.ч. с транспорт на мраморни плаки с дължина, превишаваща 200 – 300 m. За неравномерното (отчасти закъсняло, импулсно) придвижване на отделни части от тази маса свидетелства алтернирането ù с пачки от нормалната ритмична трогова седиментация (Пъдарска свита). Освен при Даскалово и Черна нива, подобни зацепвания са установени и в бордовите участъци на югозападния трогов клон (района с. Пъдарци – к. л. Николово в М 1:50 000). Някои от отнесените към състава на свитата изолирани афльорименти вероятно имат характер на първично отложени и впоследствие преотложени „тела” с характер на „див флиш”, прибрежни пролувиални конуси с брекчоконгломератен състав, зацепващи се в периферията на басейна с материали на Рибнодолския вулкански комплекс (с. Рибен дол – к. л. Комунига в М 1:50 000), срутищни колувиални наслаги от етапа на залагане, хлъзнати към ръба на басейна (к. л. Джебел и Кирково в М 1:50 000) или са примесени с кластика, продукт на дебритни потоци (Боровишки грабен – к. л. Ардино в М 1:50 000). В изброените случаи грубокластичният тип на тези скали и суперпозицията са основание за приобщаването им към състава на свитата. В различни части на разреза дебелината на Лисичарската свита варира силно от няколко метра (в допълнителния разрез – к. л. Комунига в М 1:50 000) до 100–150 m (к. л. Николово – М 1:50 000). Свитата е с фаунистично доказана приабонската възраст (Боянов, Маврудчиев, 1961). Минчев и др. (1964ф) определят фауна от мергелите и варовитите материали северно от с. Даскалово, представена от Pholadoya puschi Goldfuss; Pitar (Callista) villanoae Deshayes. Възрастта беше потвърдена при настоящите изследвания и от Синьовски по присъствието на Isthmolitus recurvus Deflandre и Reticulofenestra oamaruensis Deflandre, Stradner, които се появяват в средата на приабона. Pemma popillatum Martini, която изчезва в края на приабона, ограничава възрастовия интервал на тази единица в рамките на горния приабон. 4.1.6.2. Пъдарска свита (PdE3)Названието на свитата произлиза от с. Пъдарци, Кърджалийско. Въвеждането ù като официална литостратиграфска единица се прави в Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008d), където се разполага типовият ù разрез. Там са отбелязани и предидущите обозначения на единицата. Свитата се разкрива западно от Крумовград в околностите на селата Мехурка, Трайковци и Дрозд, както и югозападно от Крумовград в субмеридионално изтеглен страничен заливовиден ръкав, разположен между селата Козино и Дреновец. Установена е и в типовата местност на Лисичарска свита, но поради незначителната си дебелина не е отразена на картата. В регионален аспект единицата представлява основният пълнеж на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. Пъдарската свита заляга по същество регресивно върху мергелно-варовиковата задруга и с рязка литоложка граница и само локално с постепенен преход върху скалите на Лисичарската свита. Покрива се с рязка литоложка граница от киселите туфи на Зимовинския вулкански комплекс и от туфитно-туфозната задруга на Рабовския вулкански подкомплекс. Ирантепенският комплекс се вклинява в свитата. Просича се от субвулканските тела на Звезделския вулкански комплекс. Основният обем на единицата представлява характерно ритмично редуване на предимно тънко- до среднопластови псамо-алевритни скали с добре изразена хоризонтална слоестост. В състава ù участват пясъчници, алевролити, мергели, среднокисели туфи и туфити, алтерниращи и често прехождащи помежду си. Пясъчниците са сиво-бежови дребно- до среднозърнести полимиктови скали с глинесто-карбонатна, неравномерно разпределена спойка от базален или запълващ тип. Състава на зърната е от плагиоклаз, кварц, калиев фелдшпат, слюди, акцесорни минерали и др. Алевролитите се различават от пясъчниците по гранулометричния си състав и по това, че образуват по-тънки пластове. Мергелите са широко застъпена разновидност. Представляват охреножълтеникави плътни скали, формиращи тънки, добре издържани пластове. Имат масивна текстура, мидест лом и алевропелитово-микролюспеста структура. Изградени са от глинести минерали и микрозърнест калцит. Срещат се и единични останки от фораминифери. Среднокиселите туфи са тънко– до среднопластови, масивни с характерен кафяв, виолетов или бежов цвят. Зърната са с пелитни до псамитови размери. Всред скалите на Пъдарската свита в района на с. Дрозд Йорданов, С. Герджиков (в: Саров и др., 2002ф) установяват наличие на характерни интраолистостромни тела (о). Те са лещовидни и се разполагат съгласно на слоестостта. Размерите им достигат 5–25 х 50–100 m. Седиментацията е несортирана, хаотична. Късовете са с чакълни размери, добре заоблени. Изградени са предимно от варовици и класти от вулканити, но се срещат още късове от кварц и гнайси. Матриксът е варовито-глинесто-песъчлив, на места съдържащ дребен детритус. Прави впечатление добрата обработка на чакълните късове. В състава на свитата на картния лист е отделена и една неофициална единица – пясъчникова пачка. Изтегляне 4.86 Mb. Сподели с приятели:
|