Източнородопският метаморфен терен притежава белези, които го отличават съществено от Централнородопския. Основните разлики са в характера и дебелината на земната кора, която е тектонски разслоена (Велев, 1996), значително по-тънка и с положително гравитационно поле (Йосифов, Пчеларов, 1977; Боянов и др., 1984; Цветков и др., 1999). Теренът обхваща метаморфните скали, в които участват големи пластини от серпентинизирани ултрабазити, еклогити и метагабра. Те дават положителните аномалии в гравитационното поле на изток от Боровишката зона на срязване, която е една от основните отражателни граници в сеизмичната картина на Източните Родопи. От север теренът е ограничен от Маришката отседна зона, а от изток от покриващите го палеогенски и неогенски седименти в района на Ивайловград. В обхвата му са отделени Мандришка, Белоречка, Крумовишка, Девисилска, Кесибирска, Кърджалийска и Боровишка литотектонска единица. В рамките на к. л. Кърджали са отделени Боровишка и Кърджалийска литотектонска единица.
3.3.1.1. Обща характеристика, разпространение и граници
Боровишката единица е отделена за първи път от Саров и др. (2004). Като цяло е изградена от пластинообразни тела и лещи от серпентинизирани ултрабазити, масивни тела от метагабра, мрамори, биотитови гнайси и гнайсошисти и тела от пластично деформирани порфирни, равномернозърнести и аплитоидни метагранити. Метаморфизмът на скалите е в умерено температурен амфиболитов фациес без следи от мигматизация. Разрезът е изцяло с S/C милонитен строеж, особено ясено изразен в телата от пластично деформирани метагранити. Сред описания метаморфен разрез има и тела от недеформирани или частично деформирани неметаморфозирани гранити. В рамките на к. л. Кърджали единицата е представена основно от порфирни и аплитоидни метагранити, амфиболити и мрамори, които се разкриват в района на селата Стражевци, Яребица, Бойно, Каменарци, Братевец, Велешани, Воловарци, Житарник, Купците, Лъвово и Дънгово.
Долната граница е представена от Боровишка зона на срязване, проследяваща се около селата Велешани, Цвятово и Папрат.
Горната граница на Боровишката единица се поставя по Кърджалийската зона на срязване, установена в района на селата Каменарци, Воловарци, Македонци и вр. Сиври тепе.
Сподели с приятели: |
