Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000



страница12/85
Дата27.01.2024
Размер6.81 Mb.
#120127
ТипЗадача
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   85
k-35-087-b-krdzhali-geolozhka-karta-na-republika-blgariya
Свързани:
Susam - k-35-075-b-susam-geolozhka-karta-na-republika-blgariya BG, k-35-075-g-nikolovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-a-ardino-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-g-slavyanovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-v-knizhovnik-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-gdzhebel-k-35-099-b-kirkovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-a-iskra-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-g-chernichevo-k-35-100-b-kehros-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-b-madzharovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-v-komuniga-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-v-krumovgrad-k-35-100-a-egrek-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, Zapiska-Svoge EN, k-35-089-v-mandrica-k-35-101-a-mikroderion-geolozhka-karta-na-republika-blg, k-35-089-a-ivaylovgrad-geolozhka-karta-na-republika-blgariya

3.3. Източнородопски метаморфен терен


Източнородопският метаморфен терен притежава белези, които го отличават съществено от Централнородопския. Основните разлики са в характера и дебелината на земната кора, която е тектонски разслоена (Велев, 1996), значително по-тънка и с положително гравитационно поле (Йосифов, Пчеларов, 1977; Боянов и др., 1984; Цветков и др., 1999). Теренът обхваща метаморфните скали, в които участват големи пластини от серпентинизирани ултрабазити, еклогити и метагабра. Те дават положителните аномалии в гравитационното поле на изток от Боровишката зона на срязване, която е една от основните отражателни граници в сеизмичната картина на Източните Родопи. От север теренът е ограничен от Маришката отседна зона, а от изток от покриващите го палеогенски и неогенски седименти в района на Ивайловград. В обхвата му са отделени Мандришка, Белоречка, Крумовишка, Девисилска, Кесибирска, Кърджалийска и Боровишка литотектонска единица. В рамките на к. л. Кърджали са отделени Боровишка и Кърджалийска литотектонска единица.

3.3.1. Боровишка литотектонска единица

3.3.1.1. Обща характеристика, разпространение и граници


Боровишката единица е отделена за първи път от Саров и др. (2004). Като цяло е изградена от пластинообразни тела и лещи от серпентинизирани ултрабазити, масивни тела от метагабра, мрамори, биотитови гнайси и гнайсошисти и тела от пластично деформирани порфирни, равномернозърнести и аплитоидни метагранити. Метаморфизмът на скалите е в умерено температурен амфиболитов фациес без следи от мигматизация. Разрезът е изцяло с S/C милонитен строеж, особено ясено изразен в телата от пластично деформирани метагранити. Сред описания метаморфен разрез има и тела от недеформирани или частично деформирани неметаморфозирани гранити. В рамките на к. л. Кърджали единицата е представена основно от порфирни и аплитоидни метагранити, амфиболити и мрамори, които се разкриват в района на селата Стражевци, Яребица, Бойно, Каменарци, Братевец, Велешани, Воловарци, Житарник, Купците, Лъвово и Дънгово.
Долната граница е представена от Боровишка зона на срязване, проследяваща се около селата Велешани, Цвятово и Папрат.
Горната граница на Боровишката единица се поставя по Кърджалийската зона на срязване, установена в района на селата Каменарци, Воловарци, Македонци и вр. Сиври тепе.


Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   85




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница