В разкриващите се на к. л. Кърджали части от Старцевската единица са отделени мигматизирани биотитови гнайси, мрамори и амфиболити.
Мигматизирани биотитови гнайси (St/mbg). Под това общо название се разглеждат мигматизирани в различна степен пара и ортогнайси, които е невъзможно да бъдат отделени при теренната работа. Характерна особеност за тях е обилната пегматоидно-аплитоидна инжекция, засегната повсеместно от регионалната фолиация. Южно от картния лист в района на с. Долен, Неделино и Златоград са установени протолитите на разглежданите гнайси – метагранити (Доленски метагранити – Саров и др., 1998ф; Овчарова, 2005). Петрографската характеристика на описваните гнайси е направена на базата на извършените изследвания в посочените места.
В предишни изследвания (Кацков и др., 1965ф) метагранитите са описвани като гранитизирани и мигматизирани плагиоклазови гнайси, свита на биотитови гнайси със спорадично проявена мигматизация и прослои от амфиболити (Шабатов, 1965ф), или отнасяни към Богутевска свита на Родопската надгрупа (Кожухаров, 1984, 1986).
Метагранитите са внедрени в пъстър разрез от амфиболити, биотитови гнайси, гнайсошисти и мрамори, със секущи контакти, но с шистозност паралелна на регионалната. Те са сиви на цвят, средно- до едрозърнести, в различна степен деформирани – от порфирни, през равномернозърнести, до нашистени или “очни”, като шистозността отговаря на тази в пъстрия разрез, който ги вмества, и се определя от паралелното подреждане на кварца, биотита и плагиоклаза. На места в метагранитите се срещат гънки, образувани в полупластичното състояние на субстрата. В близост до Боровишката зона на срязване метагранитите, както и вместващите биотитови гнайси са срязани и милонитизирани с ясно оформен будинаж на фолиацията в биотитовите гнайси. Всички тези белези подсказват възможно синтектонско внедряване на протолитите на метагранитите, синхронно на регионалната фолиация.
В изследваните метагранити се наблюдават множество пегматоидни и аплитоидни фази, които инжектират обилно приконтактните участъци. Пегматитите заграбват и ксенолити от амфиболити, които в близост до контакта с рамката са обточени от силно деформирани аплити и метагранити. Пегматоидните жили са съгласни – до кососекущи на фолиацията и придават на разреза мигматичен вид. Инжекциите от аплитни и пегматитни жили са нашистени едновременно с биотитовите метагранити, но на места са запазени първичните им секущи контакти, а другаде са послойни, често разбудинирани в резултат на деформацията. Проявите на мигматизация могат да се характеризират предимно като синдеформационна гранитно-пегматоидна инжекция.
Главните скалообразуващи минерали в метагранитите са: плагиоклаз, биотит, кварц, ± калиев фелдшпат, а акцесорни са: апатит, циркон, аланит, гранат, епидот.
Мрамори (St/c). В общоизвестните стратиграфски схеми (Богданов, 1960; Кожухаров 1984, 1986 и др.) мраморите от изследвания метаморфен разрез са отделени в три хоризонта, като са включени в суперпозицинно разположени единици от биотитови гнайси и амфиболити. Теренните наблюдения в изследвания регион показват, че те по-често се срещат като бързо изклинващи ивици сред биотитовите гнайси и амфиболити или като ксенолити в метагранитите.
Мраморите са дребно-до среднозърнести, масивни, бели и сиво-бели на цвят. Понякога са нечисти и с графитни люспи. Често се наблюдават метрови изоклинални гънки в пределите на един пласт. Когато са включени като ксенолити в метагранитите, те са скарнирани и метасоматично променени. Разкриват се в района на селата Сипец, Папрат, Цвятово и Речанка.
