Централнородопският метаморфен терен се ограничава от изток от Боровишката отседна зона, на север от Маришката отседна зона, на запад от палеогенските седименти и вулканити на Брацигово-Доспатското понижение. На юг остава отворен, влизайки в територията на Северна Гърция. Изграден е от преобладаващо гранитоиден тип кора с дебелина над 40 km. В източната част на терена са отделени Ардинска и Старцевска литотектонска единица. В рамките на картен лист Кърджали се включват части от Старцевската литотектонска единица, която е метаморфозирана във висок амфиболитов фациес с прояви на мигматизация от метатекситов тип.
Старцевската литотектонска единица е отделена за първи път от Саров и др. (2004). Като цяло тя се характеризира с пъстър литоложки състав и мигматизирани в различна степен скали, обилно инжектирани от аплит-пегматитова инжекция. В разреза участват мигматизирани биотитови и амфибол-биотитови гнайси, амфиболити (метагабра и лещи от еклогити). Сред мигматизираните ортогнайси се наблюдават различно дебели пакети от мрамори, гранат-дистен-силиманитови шисти и биотитови гнайси с графит.
Метаморфизмът в рамките на единицата е високотемпературен с мигматизация от метатекситов тип. Мигматизацията е неравномерно проявена и зависеща от състава на протолитите. Отделената левкосома е подчинена по количество на мезосомата. Тя е конкордантна на фолиацията, често с инжекционен характер. Гранитоидният тип протолити са мигматизирани на място без значително придвижване на топилка в страни от тялото. Количеството на жилната фаза се повишава към горните части от разреза на единицата, както и в нивата с параметаморфити и в по-базичните орто разновидности.
Скалите на единицата се разкриват в района на селата Мишевско, Цвятово, Велешани и Речанка.
Долната граница на единицата не се разкрива в рамките на картния лист. Общо за цялата единица тя се поставя по зоната на срязване Канарата (Sarov, Gerjikov 2002; Саров и др., 2004).
Горната граница се поставя по Боровишката отседна зона на срязване (Sarov, Gerjikov, 2001). Тя започва развитието си като пластично срязване с отседен характер. Милонитната зона е с S/C милонитен строеж, особено ясно изразен в ивицата от порфирни и равномернозърнести гранити при селата Генерал Гешево, Бойно и Каменарци (извън картния лист). Срязването е ляво отседно, синметаморфно, синхронно на внедряването на посочените гранити. Запазените участъци от пластични отседни срязвания са кулисообразно подредени. Чисто екстензионните срязвания са по-късни. Те се проявяват чрез реактивиране на синтетични срязвания. В обхвата на картния лист зоната на срязване се проследява в района на Кьошев дол, с. Велешани и в долините на реките Дамица и Сухата река, североизточно от село Папрат.
