Кърджалийската литотектонска единица се намира в тектонска суперпозиция с Боровишката единица. Като литотектонска единица е отделена от Саров и др. (2004). Една част от нея е описвана като Кърджалийски комплекс от Георгиев и др. (1997ф). Разкриващата се на к. л. Кърджали част от единицата е изградена от милонитизирани и диафторизирани биотитови гнайси, хлоритови шисти, кварцити, дребнозърнести мрамори, метабазити и ултрабазити, засегнати от процесите на наложен зеленошистен метаморфизъм. Разкрития от разрези в зеленошистен фациес се наблюдват в дълбокия дол между селата Опълченци и Петлино, по пътя Опълченци – Воловарци и Кърджали – Ардино. Отделни разкрития от подобен тип разрези се набюдават също и при стената на яз. Кърджали. Петрографските изследвания определят една част от скалите на единицата като ретроградно променени скали в зоната на милонитизация в зеленошистен фациес. Този факт се обяснява с развитието на милонитната зона върху скалите на Боровишката и Кърджалийската единица.
Долната граница, отделяща единицата от Боровишката литотектонска единица представлява милонитна зона, свързана с изявата на Кържалийската зона на срязване (Саров и др., 2004). Представителни разрези на милонитната зона се наблюдават южно от Кърджали, в дълбокия дол западно от с. Каменарци, между селата Опълченци и Петлино, по пътя Опълченци – Воловарци и Кърджали – Ардино, както и до стената на яз. Кърджали. Срязването е с крехко-пластичен характер с отседни участъци западно от с. Каменарци и полегато залягащи милонитни зони, оформящи тектонски клипи при селата Воловарци, Македонци, вр. Сиври тепе и др.
Горната граница се поставя в основата на несъгласно залягащите върху единицата палеогенски седименти и вулканити.
3.3.2.2. Литология
На картен лист Кърджали са отделени милонитен разрез от диафторизирани биотови гнайси, метабазити, дребнозърнести мрамори, хлоритови шисти и по-големите тела от серпентинизирани ултрабазити.
