Амфиболити(A/a). Амфиболитите са масивни по текстура тела с различни размери, които най-често са в асоциация с метаседименти и ултрабазити или като изолирани тела в мигматизираните гнайси. Разкриват се около селата Мишевско, Сипец, Папрат, Модрен и западно от Велешани. Разграничават се главно два типа амфиболити – гранатови и без гранат.
Макроскопски те са тъмнозелени до черни на цвят, средно до дребнозърнести, с масивна, ивичеста до инжекционно-ивичеста текстура. Структурата им е гранонематобластна, гранобластна, често порфиробластна по гранат и плагиоклаз.
Основните скалообразуващи минерали са амфибол и плагиоклаз, а в редица разкрития и гранат. Като второстепенни се срещат кварц, биотит, епидот, а акцесорните са представени от апатит, титанит и циркон.
Петрографските изследвания определят протолитите на амфиболитите като базични магматични скали – вероятно габра. При прекристализацията в амфиболитов фациес могат да се отделят две фази – една ранна, с която е свързано образуването на гранат, и една наложена, при която се образуват амфиболът, плагиоклазът, епидотът и кварцът. Много често се наблюдава вторична промяна на скалите, явно свързана с процеси на привнос и износ на компоненти. Тази промяна се свързва преди всичко с развитието на биотит, кварц и калиев фелдшпат.
3.2.1.3. Структурни особености
Фолиация. Фолиацията е основна синметаморфна плоскостна структура, засегнала в различна степен всички скални разновидности от разреза на Старцевската литотектонска единица. Тя се проявява като добре изразени плоскости на налистяване, получени в процеса на регионалния метаморфизъм и свързаните с него деформационни усилия. Тези плоскости са развити паралелно на плоскостта на подреждане на слюдените минерали, основно на биотита. Наблюдаваните плоскости на фолиацията затъват полегато от североизток до изток–югоизток. Няма разлики в ориентировката на фолиацията с тази от Ардинската единица, което се обяснява с еднаквите условия на нейното образуване. В регионален план плоскостите на фолиацията оформят източната периферия на Централнородопската подутина.
