Порфирни метагранити (Br/pmγ). Разкриващите се на картния лист метагранити са част от ивицата, която се проследява от с. Русалско, през долината на река Арда, около селата Каменарци, Бойно и Генерал Гешево.Те са сиви на цвят, средно- до едрозърнести, интензивно деформирани и милонитизирани с фолиация отговаряща на общорегионалната, засягаща и пъстрия разрез, който ги вмества. В района на Каменарци фолиацията е стръмно затъваща до вертикална, с ясна отседна линейност и S/C строеж, като по „С” срязванията и фелдшпатови сигми е определена северна посока на синтектонски транспорт и критерии за ляво отседно срязване. Метагранитите по-често са равномернозърнести, но на места се наблюдават и различно големи порфирокласти от калиев фелдшпат с големина до 2 cm, преориентирани паралелно или косо на фолиацията, пълни със зонално разположени включения от по-рано изкристализирали минерали. В равномернозърнестите метагранити се срещат деформирани (изтеглени по шистозността) включения, което също е белег за магматичен произход. Структурата на деформираните порфирокластични метагранити е неравномернозърнеста, като на фона на средно - до дребнозърнеста основна маса се открояват едри порфирокласти от калиев фелдшпат.
Главните скалообразуващи минерали са: калиев фелдшпат, плагиоклаз, биотит, кварц, а акцесорни са: апатит, циркон, аланит, епидот.
Аплитоидни метагранити(Br/amY). Аплитоидните метагранити се разкриват около селата Воловарци, Лъвово, Дънгово и западно от Македонци, в района на Мезарджак тепе. Те представляват левкократни ортогнайси с милонитна фолиация и ясно изразена стриационна линейност. По състав са кварц-фелдшпатови скали, на места с очна текстура.
Мрамори (Br/c). Мраморите са представени от няколко неиздържани, лещовидно изклинващи ивици в района на селата Стражевци, Житарник, Звъника и Воловарци. В повечето си разкрития те асоцират с калкошисти и амфиболити. Чистите мрамори са дребно- до среднозърнести, масивни и бели, а калкошистите – кремави и сиви на цвят. Структурата им е гранобластна, а често и катакластична. На свежа повърхност някои от тях имат мирис на сероводород. Мраморите са изградени главно от калцит. Следствие тектонска обработка той е превърнат в дребнокристалинна маса, а по-едрите зърна често са с огънати срастъчни ламели. Сред калцитната маса се установяват зърна от кварц и плагиоклаз, както и люспи от мусковит. Срещат се още дребни зърна от титанит, епидот, апатит, турмалин и единични хлоритизирани биотитови люспи. Наблюдават се и полиминерални разкъсани лещи, изградени от кварц, плагиоклаз, мусковит и хлорит, като зърнестите минерали са напукани и раздробени, а люспите ондулирани.
В обсега на зоната на срязване скалите са пластично деформирани с гънки на пластично изтичане.
Амфиболити (Br/a). Амфиболитите са дребно- до среднозърнести. Тесктурата им е ивичеста, а структурата – гранобластна и нематобластна. Главните минерали, изграждащи амфиболитите, са амфибол и плагиоклаз.
Амфиболът е доминиращият минерал или е в количество, съизмеримо с плагиоклазовото. Зърната му са дребнопризматични и ксенобластни и най-често призматичните кристали са еднопосочно ориентирани.
Плагиоклазът е представен в по-дребни и по-изометрични зърна. Някои от тях са ламелирани и имат слабо зонално устройство. Понякога образува мономинерални ивички или лещовидни участъци, в които се среща епидот.
Като второстепенен минерал освен калцит в амфиболитите има и епидот.
