Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000

Милонити по неподелени метабазити, биотитови гнайси и др

Изтегляне 6.81 Mb. страница 16/85 Дата 27.01.2024 Размер 6.81 Mb. #120127 Тип Задача

Навигация на страницата:

• Диафторизирани биотитови гнайси.
• Крехко-пластично деформиран гранат-биотитов калкошист.

Милонити по неподелени метабазити, биотитови гнайси и др. (K/mil). Обединяването на отделните литоложки разновидности от милонитния разрез на Кърджалиската единица е продиктувано от невъзможноста те да бъдат проследени латерално и нанесени като отделни литотела. Литоложките разновидности са характеризирани на базата на наблюденията и опробването на опорни разрези в дълбокия дол, източно от село Петлино, по пътя Опълченци – Воловарци и при стената на яз. Кърджали. Метабазити. Представени са от сиво-зелени, масивни амфиболитови тела, за които Кожухарова (1984) приема, че са метаморфозирани базалтови лави. В състава им влизат обикновен амфибол, плагиоклаз, кварц, цоизит, гранат и титанит. Диафторизирани биотитови гнайси. Това са тъмносиви, микрозърнести, силно уплътнени и налистени при милонитизацията скали. Структурата им е катаклазна, бластомилонитова до милонитова. Повечето скалообразуващи минерали са катаклазирани и прекристализирани. Изградени са основно от плагиоклаз, биотит, кварц, епидот и гранат. Косо на фолиацията се разполагат жилки, запълнени с хлорит, епидот, зеолит и карбонат. Крехко-пластично деформиран гранат-биотитов калкошист. Скалата е с пъстър минерален състав. Доминират биотитът, кварцът и карбонатът. Неравномерно и в по-ограничено количество се срещат още плагиоклаз, епидот, гранат, турмалин. Текстурата на скалата е финошистозна и микроивичеста. Всички посочени минерали са повлияни от наложена крехко-пластична деформация. Част от тях са частично прекристализирали (кварц, биотит, плагиоклаз) или пък се наблюдават като различно едри порфирокласти (плагиоклаз, гранат, епидот), и „слюдени риби” от биотит. Тази деформация е проявена при изнасянето на вече по-високометаморфозираната скала (амфиболитов фациес) в по-плитки нива, при което и фациесът на метаморфозиране се понижава. В тесните зони на крехко-пластични срязвания се достига до зеленошистен фациес, маркиран от хлоритизиране на биотита и крехко раздробяване на скалообразуващите минерали. Изтегляне 6.81 Mb. Сподели с приятели: