Нановишкият вулкански комплекс е най-сложно устроената единица от този ранг. Развита е главно в пределите на к. л. Кърджали и съседния к. л. Студен кладенец – М 1: 50 000. В пълния си обем тя включва 7 (в т. ч. Соколинския) подкомплекса и 3 основни единици от вулканити, всички с ранноолигоценска възраст. По-голяма част от тях се разкриват в пределите на картния лист.
Комплексът е продукт на мащабна полукръгова магмопроводяща структура с подчертано концентрично разположение на локалните вулкански центрове. Тя се отличава със сложен строеж и развитие, преминаващо през два калдерни етапа.
В този си обем Нановишкият вулкански комплекс се разглежда от Йорданов и др. в: Саров и др. (2005ф). Съставните му части (подкомплекси, основни литостратиграфски единици и пачки) са били обособявани по най-различен начин и с различна литостратиграфска принадлежност от предидущите автори (Яковлев и др., 1954ф; Р. Иванов, 1960, 1961б; Горанов, 1960; Шабатов и др., 1965ф, 1966ф; Кацков и др., 1966ф; Георгиев и др., 1996ф, 1997ф, 1998ф и др.). На Геоложката карта на България в М 1: 100 000 (к. л. Кърджали и Крумовград и Сапе) скалите на комплекса са отнесени към 4 броя различни задруги, отделяни по характера на вулканизма – т. нар. задруги на II и III среднокисел вулканизъм и II и III кисел вулканизъм.
4.1.8.1. Рабовски вулкански подкомплекс
Въведената от В. Георгиев, Милованов (2003) официална литостратиграфска единица под името „Рабовски латиандезитов комплекс” тук е понижена в ранг на подкомплекс, като е модифицирана съставката в името, отразяваща литологията. По този начин е прецизирана и същността на комплекса – вулкански вместо от смесени скали, както е категоризиран от авторите му.
На Геоложката карта на България М 1: 100 000 (к. л. Кърджали) същите скали са включени към „задруга на втори среднокисел вулканизъм”.
В рамките на картния лист единицата се разкрива на относително широки площи източно и южно от Кърджали, в района на селата Вишеград, Глухар, Праховица, Груево, Соколино и Върхари от обхавата на Груевската зона.
Скалите на подкомплекса се подстилат от кисели туфи, туфити и варовици от пирокластично-варовиковата задруга (Кърджалийската вулкано-седиментна група). Локално (западно от с. Свобода) по-високи нива от тях залягат с размив върху серпентинити от подложката. Покриват се или се процепват от кисели и базични до среднокисели вулканити, туфити и туфозни седименти, принадлежащи към различни подкомплекси от състава на Нановишкия вулкански комплекс, пясъчниково-брекчоконгломератната задруга и Звезделския вулкански комплекс.
Скалите от единицата са представени от преобладаващо базични до среднокисели вулкански продукти – лави, агломератови и пепелни туфи, туфити и вулканокластични седименти, всред които на различни места се установяват рифови варовици. Продукт са на различни вулкански центрове, които бележат встъпителна среднокисела фаза от развитието на Нановишката полукръгова магмопроводяща структура. Вулканската активност е протичала основно в субаквална и отчасти субаерална обстановка.
Във варовици асоциращи с туфи и туфити от подкомплекса е доказана долноолигоценска фауна (Атанасов и др., 1970ф; 1980ф; Шабатов и др., 1965ф, 1966ф).
В пределите на картния лист е разкрита част от обема на подкомплекса – скали, причислени към туфитно-туфозната задруга и базични до среднокисели лави.
