Туфитно-туфозна задруга. За първи път е обособена по този начин при настоящото картиране. В предишни изследвания скалите от задругата са отнасяни от Р. Иванов (1960, 1961б) към „средна туфитова свита”. На Геоложката карта на България М 1: 100 000 (к. л. Кърджали) са причислени към „пачка на среднокисели туфи, туфити, органогенни (рифови) варовици”.
Туфитно-туфозната задруга обединява среднокиселите туфи, туфити, вулканокластити и прослояващите се с тях варовици от състава на Рабовския вулкански покомплекс. Характерна особеност са преходите и латералните зацепвания на скалите от различните пачки.
Скалите от задругата са образувани главно в субаквални условия.
В пределите на картния лист задругата е представена от три пачки, намиращи се не само в суперпозиционни, но и в сложни латерални взаимоотношения.
Туфо-туфитна пачка(1RaOl1). Под това наименование се отделя за първи път тук.
Източно от Кърджали Атанасов, Горанов (1963) отделят части от долните бентонитизирани нива на пачката към „подхоризонт на фините зелени бентонитови глини”, а по-нагоре в разреза – към „подхоризонт на грубите зелени глини”. Милованов (във: В. Георгиев и др., 1997ф) отнася тези скали към „пачка на среднокиселите туфи с бентонитови глини” и „пачка на туфозните пясъчници с блокове от андезити”
Скалите от пачката се разкриват източно от Кърджали, западно от с. Праховица, в района на селата Вишеград, Глухар, Върхари и Соколино.
Разполагат се в основата на разреза на Рабовския вулкански подкомплекс. Залягат нормално върху скали от пирокластично-варовиковата задруга – Кърджалийска вулкано-седиментна група. Покриват се с преход или се зацепват латерално със среднокисели туфи и лави от Рабовския вулкански подкомплекс. Локално (северно от с. Остренци) се покриват и от пирокластити на Зорнишкия вулкански подкомплекс. Границата им с пирокластитите от Чифлишкия вулкански подкомплекс е рязка литоложка. Процепват се от среднокисели тела, свързани със Зорнишкия вулкански подкомпекс. Границата със скалите от пясъчниково-брекчоконгломератната задруга е размивна.
Пачката е представена от кафеникави туфозни пясъчници, мергели, среднокисели туфи и туфити с късове от среднокисели вулканити. На различни места в разреза са развити пластове и лещи от органогенни и детритусни варовици.
Източно и южно от Кърджали, в района на селата Пропаст, Глухар и Вишеград пачката е изградена от сиво-кафеникави, бежови и зелено-кафяви туфозни пясъчници, мергели, туфити и финопепелни и пепелни среднокисели туфи с ясно наслояване. Пирокластичният компонент е представен от смектитизирани и хлоритизирани витрокласти с нарушена морфология, литокласти от среднокисели вулканити и редки ксенолитокласти от метаморфити, неравномерно разпределени кристалокласти от серицитизирани и карбонатизирани плагиоклази, пироксен и биотит. Наблюдават се организмови останки от бриозои и фораминифери. Кластичните минерали са представени от редки полузаблени и заоблени кварцови зърна.
В района на Балабандере (северно от с. Седловина) всред туфите и туфитите се срещат блокове от андезити и отделни едри кисели витрокласти. Поради интензивните промени, заличили в значителна степен първичната текстура и структура на тези скали, може да се предположи съчленяване и бентонитизация на кисела пирокластика от долните нива на Чифлишкия вулкански подкомплекс. Интензивна бентонитизация се наблюдава западно от с. Зимзелен, източно от Кърджали в района между с. Пропаст и Балабандере, където са описани множество проявления и находища (Горанов, Атанасов, 1963; В. Георгиев и др., 1997ф).
В района на селата Вълкович, Софийци и Соколино пачката е изградена от кафеникави и зеленикави среднокисели лапилни до блокови и пепелни туфи и туфити. Пирокластичният компонент е представен от частично разкристализирали, хлориризирани и смектитизирани витрокласти и в повечето случаи натрошени ръбати кристалокласти от плагиоклаз, пироксен и биотит. Литокластите са главно от среднокисели вулканити, по-рядко от заоблени дребночакълни късове от метаморфити.
Всред различни нива от пачката се наблюдават органогенни (рифови и детритусни) варовици с късове от среднокисели вулканити. В района на с. Върхари и южно от с. Праховица те се явяват под формата на обособени тела и лещи. При с. Соколино среднокиселите туфи и туфити от пачката се прослояват с тънки пластове (до 1 m) от детритусни, органогенни и туфозни варовици, прехождащи във варовити туфити. Организмовите останки са от бриозои, черупки от мекотелии и фораминифери.
Дебелината на скалите от пачката силно варира, като максималната достига до 110 m.
Рупелската възраст на скалите е определена въз основа на стратиграфската им позиция и изобилна фауна във варовиковите прослои (Атанасов и др., 1970ф, 1980ф; Шабатов и др., 1965ф, 1966ф).
