Обхваща втората половина на ХХ век до 1992 и включва всички проведени през това време средномащабни геоложки картировки, картосъставителски и специализирани научноизследователски работи.
Геоложко картиране и картосъставяне. Последователно, на няколко етапа цялата площ е покрита от разномащабни геоложки картировки: М 1:50 000 (Бл. Каменов и др., 1945ф – северната част, около р. Арда), М 1:100 000 (Яковлев и др., 1954ф – южната част; Костадинов и др., 1957ф – централната част), М 1:25 000 (Шабатов и др., 1965ф – югозточния ъгъл; Шабатов и др., 1966ф – западната половина; Динков и др., 1967ф – северно от р. Арда).
Геоложкото картиране е кондиционно, а при разчленяването на метаморфните и вулканогенно-седиментните комплекси са използвани разнообразни стратиграфски схеми. Болшинството от авторите прилагат в различни варианти литостратиграфски подходи, като са използвани предимно неофициални литостратиграфски единици и стратиграфските схеми на Вергилов и др. (1963) за метаморфитите и Горанов (1960) за палеогенските скали.
По-късно въз основа на тези геоложки картировки и допълнителни авторски ревизионни работи са съставени за различни части от Източните Родопи няколко обобщени и актуализирани геоложки карти в М 1:100 000 (Боянов и др., 1980ф; Драгоманов и др., 1985ф).
В края на периода се извършват най-значителните обобщителни, ревизионни и картосъставителски работи, в резултат на които е изготвена и отпечатана полистна Геоложка карта на България в М 1:100 000 с обяснителни записки (за района – к. л. Кърджали, Кожухаров и др., 1989, 1995). Картата е съставена на литостратиграфски принцип.
Регионални и специализирани геоложки изследвания. През втората половина на XX век се провеждат множество специализирани геоложки изследвания, които засягат главно стратиграфията, строежа, възрастта и еволюцията на метаморфните и палеогенските вулканогенно-седиментни комплекси.
По проблемите на метаморфните скали от Родопския масив е посветена обемиста литература, която отразява дългогодишната оживена дискусия (С. Димитров, 1946, 1955; Янишевски, 1947; Р. Иванов, 1961а; Боянов и др., 1963, 1988; Вергилов и др., 1963; Кожухаров, 1965, 1968, 1971, 1986; Д. Димитров, Зидаров, 1969, 1970;. Кожухарова, Кожухаров, 1980; Ж. Иванов и др., 1979, 1980, 1984; Ж. Иванов, 1989; Burg et al., 1990).
Една група от автори (Яранов, 1960; Е. Бончев, 1961, 1971; Боянов и др., 1963, 1984; Боянов, Кожухаров, 1968; Кожухаров, 1971) възраждат и утвърждават за дълъг период от време представите на Cvijic (1904) за характера на Родопската област като стабилен в алпийско време „срединен масив”. От тази гледна точка са разработени стратиграфски схеми, като са отделени три разновъзрастни комплекса (Вергилов и др., 1963): долен (архайски), горен (протерозойски) и нискокристалинен (палеозойски). Възрастта е условна и не е категорично доказана. По-късно Кожухаров (1984, 1987а, 1987б, 1990, 1991); Kozhukharov et al., (1974, 1978, 1992) въвеждат различни по ранг литостратиграфски единици.
Друга група от автори разглеждат Родопския масив като сложна навлачна постройка, изградена от синметаморфни и постметаморфни навлаци (Z. Ivanov, 1983, 1985; Ж. Иванов и др., 1990ф; Burg et al., 1990), или като голям комплексен навлак (Боянов, Русева, 1984; Боянов и др., 1990). Подобни схващания имат П. Гочев (1980), Р. Иванов (1980, 1984), Dabovski et al., (1991).
Наличието на офиолитови скали в Източните Родопи, някои автори (Кожухарова, 1984а; 1984б, Kolcheva, Eskenazy, 1988) разглеждат като фрагменти от океанска кора, изнесена по тектонски път и обдуцирана по корово-мащабни зони на срязване.
Магматизмът, свързан с метаморфните комплекси, е разгледан в поредица от статии на Кожухарова (1984а;б), Кожухарова и др. (1988), Кожухарова, Кожухаров (1978).
Междувременно в Централните и Източните Родопи се провеждат регионални геоложки, структурни и петроложки изследвания (Z. Ivanov, 1988, 1989; Burg et al., 1990; Macheva, Kolcheva, 1992), които съществено променят представите за стратиграфията, строежа и тектонската еволюция на метаморфните комплекси.
Литературата, касаеща проблемите на палеогенските депресии в Източнородопската област, е значителна и разнообразна, съответстваща на сложния строеж и развитие на палеогенските вулканогенно-седиментни комплекси. Тези особености са дали отражение при разчленяването на конкретните разрези и съставените разнообразни литостратиграфски схеми (Яковлев и др., 1954ф; Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; Кацков и др., 1965ф, 1966ф; Шабатов и др., 1965ф; R. Ivanov, K. Koop. 1969; Атанасов и др., 1970ф, 1980ф; Атанасов и др., 1972 б, в; Atanasov, Goranov, 1975, 1984; Goranov, Atanasov, 1989, 1992; Кожухаров и др., 1989).
Във времето тези схеми са допълвани и видоизменяни, но в болшинството от тях е залегнала идеята за цикличното развитие на вулканизма (Р. Иванов, 1960). Паралелно с тези регионални работи има специализирани изследвания, които пряко засягат разглеждания район: литофациални и палеонтоложки (Радев, 1923; Р. Иванов, 1961б, И. Ковачев, 1967; Сапунджиева, Янев, 1984), палеогеографски и фациални (Атанасов и др., 1972б, в), относно магматизма (Кацков, Шиляфов, 1968), състава на Джебелските пясъчници (Божинов, 1981), стратиграфски (Московски и др., 1990ф; Harkovska et al., 1992) и др.
Голяма част от специализираните изследователски работи са посветени на палеогенския магматизъм: Гълъбов (1937); Р. Иванов (1960, 1961, 1963); Боянов, Маврудчиев (1961); Маврудчиев (1964, 1965, 1992); Янев, (1981), Янев и др. (1968, 1983), Lilov et al. (1987); Elefteriadis et al. (1989); Yanev et al. (1989, 1990); Yanev (1987, 1989); Marchev et al. (1989).
Мобилистични и геодинамични интерпретации на вулканизма намираме в поредица от статии: Янев, Бахнева (1980); Boynov et al. (1989); Yanev et al. (1989, 1990); Harkovska et al. (1989); Dabovski et al. (1989, 1991).
Почти всички автори обосновават колизионния характер на магматизма, който темпорално и генетически е свързан с грабенообразуването.
Освен регионалните и специализирани геоложки изследвания са извършени и регионални геофизични работи. Цялата площ е покрита от гравиметрична снимка в М 1:50 000 (Тодоров, 1986ф, 1989ф) и гама-спектрометрична снимка в М 1:25 000 (В. Николов, 1980ф).
Дълбочинният строеж на района е интерпретиран от Тодоров, Латифян (1988) по данни от средномащабните гравиметрични снимки.
Сподели с приятели: |
