Разглежданата област се характеризира със сложен геоложки строеж и висока степен на геоложка изученост.
Геоложката изученост на Източните Родопи е разгледана в няколко тематични разработки, които са придружени с карти на изучеността (геоложко и геоморфоложко картиране, литохимични, хидрохимични и шлихови изследвания) и библиографска справка (Мазников и др., 1973ф; Вълева, 1982ф; С. Йовчев, 1995ф).
В ретроспективен план историята на изследванията на геоложкия строеж на областта може да се раздели на три неравностойни по съдържание периода: начален, (маршрутни изследвания), основен (системни изследвания) и съвременен.
Обхваща първата половина на XX век и се характеризира с маршрутни изследвания, между които се открояват тези на Г. Бончев, Ванков, Радев, Гълъбов и др.
В поредица от трудове Г. Бончев (1900, 1905, 1906, 1915, 1921, 1922, 1923) разглежда минералите и петрографските особености на кристалинните шисти, серпентинити, терциерни седименти и вулканити от бившата Кърджалийска околия, Мъстанлийски (Момчилградски) и Пашмаклийски (Смолянски) окръзи. Някои от трудовете са придружени от дребномащабни карти в М 1: 126 000 и М 1:500 000.
При маршрутните изследвания в Кърджалийско, Момчилградско и Хасковско, Ванков (1923) отделя на геоложка скица в М 1:50 000 метаморфити с архайска възраст, нискометаморфни скали с палеозойска възраст, младотерциерни седименти и еруптивни скали.
Радев (1926) проучва седиментните скали от Джебелско, като съставя геоложка карта в М 1:100 000. Разрезът е разчленен на три комплекса: долен (еоценски), среден (преходен) и горен (олигоценски), към който отнася и „Джебелските пясъчници”.
По-късно, при своите изследвания в Горна и Средна Арда Гълъбов (1937, 1938) набелязва основните черти на тектонския строеж на Централни и Източни Родопи. Той възприема Родопите като част от Македоно-Тракийския масив, когото характеризира като херцински срединен масив в алпийската нагъната система. За някои структурни единици той приема възгледите на Petrashek (1931) за навлачния строеж. Според Гълъбов (1937) в Султан-Ерийската еруптивна област вулканската дейност е започнала през късния еоцен (приабон) и се е осъществила в 3–4 магмени периода.
