Този период започва от 1992 г., непосредствено след издаването на Геоложката карта на България в М 1:100 000 (респ. Източни Родопи) и продължава до наши дни. Включва геоложко картиране в М 1:25 000, ревизионно геоложко картиране в М 1:50 000 и специализирани научно-изследователски работи.
Геоложко картиране и картосъставяне. За обновяване и актуализиране на картния материал от Източните Родопи след 30 годишно прекъсване се извършва ново геоложко картиране в М 1:25 000, което покрива изцяло разглежданата площ – Георгиев и др. (1997ф, 1998ф), Саров и др. (2002ф), и ревизионно геоложко картиране в М 1:50 000 – Саров и др. (2005ф).
При новото геоложко картиране Георгиев и др. (1997ф, 1998ф) разчленяват метаморфните скали на няколко метаморфни комплекса, залягащи в тектонска суперпозиция, а Саров и др. (2002ф, 2005ф) използват литотектонския принцип, като отделят четири самостоятелни литотектонски единици (Саров и др., 2004).
За палеогенските смесени вулканогенно-седиментни скали е приложен нов подход при разчленяването на разрезите, като са отчетени условията на седиментация, сложните латерални изменения и изявата на вулканизма. На тази основа са отделени конкретни вулкански комплекси (Саров и др., 2002ф, 2005ф; Георгиев и др., 1997ф, 1998ф; Georgiev, Milovanov, 2003).
Регионални и специализирани геоложки изследвания. Паралелно и в тясна връзка с геоложкото картиране през този период продължават регионалните геоложки и специализирани (структурни, петроложки, геохроноложки и др.) научноизследователски работи по проблемите на метаморфните комплекси: Z. Ivanov (2000); Burg (1996); Пейчева (1997); Саров и др. (1999); Peycheva et al. (2000); Arkadaskiy et al. (2000); Cherneva et al. (2003); Ovcharova et al. (2003); Sarov, Gergjikov (2001, 2002); Герджиков, Саров (2002); Саров и др. (2004); N. Bonev et al. (2006). Новите изследвания в значителна степен променят представите за подялбата, възрастта, структурата и тектонската еволюция на метаморфните комплекси от Централните и Източните Родопи.
Изследователските работи на палеогенските вулканогенно-седиментни комплекси през този период се провеждат в условията на много добра и систематизирана геоложка изученост, която до известна степен предопределя тематичната насоченост на изследванията.
Доминиращи са комплексните, специализирани стратиграфски, петроложки, структурно-вулканоложки, геохимични, геохроноложки и металогенни изследвания (Harkovska et al., 1992, 1994,1998а; Moskovski et al., 1993; Harkovska, Djourova, 1994; Yanev, Bardintreff, 1996, 1997; Nedialkov, G. Pe-Piper, 1998; Georgiev, Milovanov, 2003, 2004; Georgiev et al., 2003). При изучаването на сложните пирокластични единици в Източните Родопи някои автори (Yanev, Bardintreff, 1994; Harkovska, Djourova, 1994; Yanev, 1995; Harkovska et al., 1992, 1994, 1998а; Харковска, 1998) правят опити за генетична типизация на вулканокластите и подчертават ролята им при разчленяването на разрезите и изясняване последователността на вулканските етапи.
Проблемите, свързани с произхода на магмите в колизионна обстановка, са разгледани от Marchev et al. (1994), Raicheva, Marchev (2003), Raicheva et al. (2001).
Обобщена характеристика на палеогенския колизионен вулканизъм с регионални интерпретации, засягащи темпоралната и пространствена активност на вулканизма, геодинамични модели и др., намираме в публикациите на Yanev (1995, 1998); Yanev et al. (1995, 1998).
Комплексна характеристика на палеогенските скали е направена от Горанов (в: Кожухаров и др., 1995), Боянов, Горанов (1997ф, с геоложка карта в М 1:200 000). Според тези автори палеоген-неогенските депресии са елементи от една значително по-голяма тектонска единица – т. нaр. Маришка грабенова система (Боянов, Йосифов, 1986).
Късноалпийското структурообразуване в Източнородопското пространство е коментирано от Б. Йорданов (1999а,б).
Нови данни за формирането и терциерното развитие на Източнородопското понижение се съдържат в публикациите на Герджиков, Саров (2002) и N. Bonev et al. (2006).
Сподели с приятели: |
