Друга част от геоложките изследвания са свързани с оценката и проучването на полезните изкопаеми. В района преобладават неметалните полезни изкопаеми, които са пряко свързани с палеогенските вулканогенно-седиментни скали. Представени са от бентонитови глини (нах. Кърджали и нах. Енчец – Атанасов, Горанов, 1963, 1968; Брънкин, 1986ф), вулкански туфи (Вергилов, 1961; Ковачев, Вергилов, 1971; Божинов, 1975ф; Горанов, Атанасов, 1988), находище за трас при ж. п. спирка „Железни врата” – експлоатира се от 1948 г., а изследователски работи са проведени от Атанасов, Горанов (1963); зеолитови скали – имат широко разпространение и са свързани с киселия пирокластичен вулканизъм (Алексиев, Джурова, 1977; Джурова, Алексиев, 1988), перлити – около Дамбалъшките височини (Горанов и др., 1960), цветни и полускъпоценни камъни – в околностите на гр. Кърджали и Момчилградско са проведени търсещо-оценъчни работи (Б. Йорданов и др., 1986ф; Г. Петров и др., 1987ф).
Високата степен на метаморфните изменения и липсата на достатъчни данни за първичната суперпозиция на протолитите затрудняват възможността за коректно разчленяване на метаморфния разрез чрез разграничаването на официални литостратиграфски единици. По тази причина тук са използвани специфични метаморфни единици, базирани на литотектонски принцип.
Литотектонската единица е основна единица за подялба на метаморфните разрези. Тя включва литоложки обособени тела, стратифицирани по отношение на наложената и проникваща фолиация. В обема на единицата могат да бъдат отделяни пара- и ортометаморфни литоложки тела, ограничени от литоложки или разломни граници. Две или няколко литотектонски единици, претърпяли сходна тектоно–метаморфна еволюция изграждат метаморфен терен.
Отделянето на литотектонските единици се извършва на базата на няколко основни изисквания:
регионално проявени гранични зони на срязване или трансгресивно разположение на неметаморфозирани и възрастово датирани скални последователности;
