Благородни метали. Злато-кварцова минерализация е установена в района на с. Македонци, Кърджалийско през 1996 г. Тя е включена в полимиктови разнокъсови брекчоконгломерати, пясъчници и варовити пясъчници от Подковска свита. Проявлението се характеризира с развитие на две системи разломи (СЗ и ССИ) и свързаната с тях система пукнатини в окварцените пясъчници, запълнени с късен кварц. Вместващите скали са тектонски обработени и засегнати от хидротермално-метасоматичните промени. Основен носител на златорудната минерализация е кварц-адуларовата асоциация, като по-голямата част от златото идва с хидротермалните разтвори, а друга е мобилизирано синседиментогенно злато от олигоценските седименти. Разграничени са два морфоложки типа – линеен щокверк и пластово. Проявлението е от епитермален тип със съдържание на злато от 0,3 g/t до 5 g/t.
В северозападната периферия на Звездел-Пчелоядското рудно поле се намира злато-сребърното проявление „Обичник”. Вместено е в среднобазични вулканити от Звезделския вулкански комплекс – латиандезити, техните пирокластити и дайкообразни тела от диорити. Формирано е в тектонски възел от екваториална до меридионална посока рудоносни разломни структури. Хидротермалните метасоматични изменения са представени от пропилити, аргилизити и кварц-адуларити. Рудообразувателният процес е двустадиен – златоносен кварц-сулфиден и карбонатен. Златото присъства в самороден вид, като е финодиспергирано, праховидно и дребно. Рудоотлагането е станало от среднотемпературни разтвори. Въз основа на извършена количествена оценка на прогнозните ресурси (1983–1994) са изчислени запаси за злато 2,7 t и сребро – 7,4 t.
С важно промишлено значение в картния лист са находищата и проявленията на перлити, бентонитови глини, зеолити и др.
Перлити. Тази суровина е генетично свързана с киселите вулканити в Източнородопското палеогенско понижение.
СИ от Момчилград в района на Дамбалъшкия масив, изграден от продуктите на Светиилийския и Момчилградския вулкански подкомплекс, се разкриват няколко участъка с перлити. Дебелината на перлитните покрови достига до 6 m и дължина до 1300 m. Перлитът е сив, сиво-черен до черен, ивичест. Стъклената маса има добре изразено перлитно напукване и съдържа кристалити, порфири от санидин и олигоклаз. Обемната плътност на суровия перлит е 2,31–2,38 t/m3. Поради ниските показатели за набъбване перспективите за използването на тези перлити са малки.
С подобни параметри са проявленията при селата Равен и Врело.
