Установени са непромишлени проявления на въглища североизточно от Кърджали, при селата Енчец и Разгойна. Представени са от неиздържани, бързо изклинващи пластове и лещи от блещиви въглища с високо пепелно съдържание. Вместваща среда са скалите на теригенния комплекс (конгломератно-пясъчникова задруга) и Подрумченската свита (Ивановска група).
На територията на картния лист са известни редица находища на различни видове строителни материали – андезити (с. Груево, Момчилград), туфи (Момчилград, селата Соколино и Папрат), варовици (с. Сярци) и мрамори (с. Папрат). Съществуват много кариери, като някои действат и сега. Основните приложения са за трошен камък в строителството на пътища, за мозайка, суровина за циментовата и електропорцелановата промишленост, за добиване на варовито брашно.
По поречието на р. Върбица се разработват кариери за пясъци и чакъли.
Във високите нива на пясъчниците от Джебелска свита се отделят кварц-фелдшпатови пясъчници, които са подходяща суровина за керамичната промишленост (Божинов, 1981).
Част от вулканските туфи се използват като декоративен строителен материал.
Ахати. При селата Глухар и Пепелище се намира най-известното проявление на ахати от миндален тип. Други ахатови проявления са установени около кв. Гледка на Кърджали и с. Летовник. СИ от Момчилград са открити ахати от уругвайски, бастионен и мъхов тип.
Други цветни (ювелирни, декоративни) камъни, свързани със среднокиселите вулканити на Нановишкия вулкански комплекс, са: халцедон – при селата Глухар и Багрянка; ясписи – в Момчилградско; силифицирани варовици – ЮИ от Кърджали (при селата Островица и Лисиците).
Корунд. Открит е СИ от с. Мишевско в мраморите на Старцевската единица. Корундът е полупрозрачен. Цветът му варира от розов до наситено виолетоворозов. Той идва повсеместно, но в единични зърна и няма промишлено значение (Маринова и др., 1986).
