Бентонити. Най-добре представените са в околностите на Кърджали, при с. Енчец и с. Опълченско. Дебелината им се колебае в широки граници, като достига на места над 50 m (И от Кърджали). Кърджалийското находище е открито през 1960 г., а разработването му започва през 1963 г. То е от хидротермално-метасоматичен тип, привързано към продуктите на олигоценската Кърджалийска вулкано-седиментна група на Източнородопското палеогенско понижение. Пространствено и генетично е привързано към разломни структури с ЮИ–СЗ посока. Доказани са общо запаси от висококачествен бентонит над 30 млн. t. Основно приложение на суровината е за фракциониран бентонит (50 %), около 20 % за активация и сорбент, около 15 % като гранулиран бентонит и около 15 % в сондирането. Бялата бентонитова глина на находище „Енчец” се използва за белилна пръст и във винарството. По част от находищата се провежда интензивен добив.
В района на с. Тютюнче се срещат няколко тънки пласта от бентонитови глини (Атанасов и др., 1972; Atanasov et al., 1985).
Зеолити. Най-значителните находища на зеолити и зеолитови скали у нас се намират в Източни Родопи. В границите на картния лист (източно от Кърджали) се разкриват участъци с по-малко промишлено значение. Те са с олигоценска възраст, образувани в морски условия и са свързани с продуктите на Чифлишкия вулкански подкомплекс. От установените в Източни Родопи разновидности (аналцимови, клиноптилолитови, морденитови, би- и полиметални), тук са представени тези от клиноптилолитовия тип. Те се характеризират с изразена ритмичност. Отделните ритми започват с клиноптилолитови зеолитити, над тях залягат клиноптилолитови туфи, а отгоре – туфи с клиноптилолит. Комплексът има четири ритъма с обща дебелина над 70 m. Изчислените извънбалансови запаси са около 14 млн. t (Конкин, 1986ф). Зеолитовата суровина има широк спектър на приложение в промишлеността и селското стопанство.
Азбест, магнетит, талк и талкови суровини. Тези индустриални минерали се срещат почти винаги съвместно в еднотипна геолого-структурна обстановка. Установените находища и проявления (западно и южно от Кърджали) са свързани с ултрабазичните членове на древни офиолитови формации – Кърджалийска литотектонска единица от Източнородопския метаморфен терен. Формирането им е свързано с метаморфни преобразувания, обусловени от измененията на термодинамичните условия и въздействието на флуиди или хидротермални разтвори върху ултрабазичните тела или вместващите ги метаморфни скали. Минерализационните процеси са протичали във високомагнезиална среда. По механизъм на образуване се различават жили на запълване и заместване (метасоматични). Минералните парагенези са разнообразни, но зоните са най-често две. Първата е по-високотемпературна и се характеризира с участието на антофилит и тремолит-азбест, заедно с актинолит и по-малко талк. Жилите от тази минерализация имат резки контакти с вместващите скали. Втората, по-ниско температурна парагенеза, се характеризира с обилно образуване на талк и карбонати (предимно магнезит). Посочените индустриални минерали имат разностранно приложение и потенциал за тяхното усвояване.
Барит. Разкрива се в ЮИ край на картния лист в обхвата на Звездел-Пчелоядското рудно поле (при с. Друмче). Това е едно от двете баритни находища в Източни Родопи и е свързано с магматичните прояви в края на олигоцена (андезитобазалти до андезити от Звезделския вулкански комплекс). Баритната минерализация изпълва неиздържани прожилки, гнезда и лещовидни образувания в тектонски обработени туфобрекчи. Количеството на бариевия сулфат в тях се изменя от 41 до 64 %. Находището е изчерпано.
