Кватернерните наслаги са поделени на литогенетичен принцип на алувиални и пролувиално-делувиални с плейстоценска и холоценска възраст.
4.4.1. Плейстоцен
4.4.1.1. Пролувиално-делувиални наслаги (pr-dQp)
Наслагите се разкриват южно от долината на р. Арда, където запълват стар меандър на реката. Основата им е изградена от хоризонтално наслоени червеникавокафяви песъчливо-глинести разновидности, в горната част прослоени от неиздържани ръбести плоски чакъли с глинест матрикс. На места матриксът е в незначително количество. Нагоре в разреза количеството и големината на ръбестите и полуръбестите чакъли се увеличава. Матриксът им е глинест. Големината на чакълите е от 1 cm до 10 cm. В отделни разкрития те са несортирани, разположени хаотично. На повърхността чакълите се смесват с ръбести късове с валунни размери от метаморфитите, изграждащи склона.
Дебелината на пролувиално-делувиалните наслаги достига 10 m.
4.4.1.2. Алувиални наслаги на надзаливни тераси (аQp)
Алувиалните наслаги с плейстоценска възраст изграждат надзаливните тераси на р. Арда в околностите на с. Славеево и западно от него. В основата са изградени от едро- и среднокъсови заоблени, преобладаващо плоски чакъли от кварц, гнайси, амфиболити, пегматити, вулкански скали и полузаоблени късове от варовици. Следват жълтеникави, косо наслоени фино- до дребнозърнести пясъци с лещи от едрозърнести пясъци и дребнокъсови чакъли. Разрезът завършва с песъчливи глини с дебелина 0,5–1 m. На места чакълите с тънки изклинващи прослойки и лещи от пясъци преобладават. Дебелината им е до 10 m.
Западно от с. Драбишна алувиалните наслаги са предимно от заоблени до полузаоблени чакъли от кварц, амфиболити, мигматити и ортогнайси. Количеството на пясъците варира, а на места напълно липсват. Точни данни за дебелината им няма, но вероятно е в границите на 8–10 m.
4.4.2. Холоцен
4.4.2.1. Алувиални наслаги на руслови и заливни тераси (aQh)
Холоценските алувиални наслаги изграждат заливната тераса на р. Арда и по-големите ù притоци.
Алувият е представен от сиви до сивожълтеникави разнозърнести пясъци с хоризонтална или коса слоестост – разливен фациес. Рядко се наблюдават добре заоблени, предимно плоски, двустранно сплеснати дребнокъсови чакъли, формиращи тънки неиздържани лещи. Нагоре в разреза се налагат глинести пясъци, песъчливи глини и глини. Русловият алувий е чакълен или чакълно-валунен.
Дебелината на холоценските алувиални наслаги варира от 3–5 до 10 m.
