Белоречката литотектонска единица (Единицата на Бяла река – Ж. Иванов, 1998) е развита на широки площи в района между Ивайловград, Попско и Черничево. Тя е най ниско разположената в навлачната постройка на Източните Родопи. Burg et al. (1990, 1994) установяват редица компресионни зони на срязване, като отделят три суперпозиционно разположени, синметаморфни навлачни терена – долен, междинен и горен. В рамките на междинния терен ние отделяме три пластини, които разглеждаме като съставна част от разреза на Белоречката единица. Долната пластина е изградена от аплитоидни, равномернозърнести и порфирни метагранити, в които се наблюдават отделни лещовидни тела от двуслюдени шисти с гранат и дребнозърнести биотитови гнайси. Средната е представена от метаофиолитови фрагменти, съдържащи еклогити, серпентинизирани ултрабазити, метагабра, двуслюдени шисти с гранат и тънки пачки от метаморфозирани кварцити. Горната пластина е изградена от незакономерно редуване на биотитови и двуслюдени шисти и гнайсошисти, амфиболити и мрамори. В описания разрез са установени и лещи от еклогити и серпентинизирани ултрабазити. В рамките на картен лист Ивайловград попадат части от пластината с метагранити и от горната пластина, изградена от незакономерно редуване на шисти, гнайсошисти, амфиболити и мрамори.
Долната граница на единицата не се установява на повърхността. Горната се маркира от екстензионната Пелевунска зона на срязване (Меденбукско-Орешиновски разлом на отделяне) и от трансгресивно залягащи палеогенски и неогенски седименти. В стратиграфско отношение разрезът на единицата е отнасян към долния ултраметаморфен архайски комплекс (Вергилов и др., 1963) и към по-късно отделената Прародопска надгрупа (Кожухаров, 1987а, 1990; Кожухаров и др., 1995), еквивалент на архайския ултраметаморфен комплекс.
В литоложко отношение са отделени две ясно разграничими части на разреза, представени от метагранити и редуване на биотитови и двуслюдени шисти и гнайсошисти с амфиболити и мрамори.