Гънковисинметаморфни структури. Наблюдавани са синметаморфни гънки със сантиметрови, метрови и километрови размери. Наблюденията на шарнирите на гънките в рамките на единицата показват, че те са преобладаващо паралелни на минералната линейност (350–18°). Установени са и гънки с посока на шарнирите изток–запад („В” тип). Те са представени от южновергентни гънки на влачене, които се използват като макрокритерии за посоката на транспорт. Тези гънки се разглеждат като едновременно формирани с другите, но непреориентирани напълно от процесите на деформация.
3.2.1.3. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите
Изследванията върху взаимоотношенията на литоложките разновидности в рамките на Белоречката литотектонска единица показват, че тя представлява сложна синметаморфна навлачна постройка, в която участват скали с различна дометаморфна история – метагранити, метаофиолити, метапелити и др. Това налага разглеждането на характера на метаморфизма, времето на неговото проявление и възрастта на протолитите да стане по разновидности от скали.
Метагранити. Условията на метаморфизъм на разглежданите метагранити са определени от Macheva, Kolcheva (1992). Посочените автори определят температура 430–470° и налягане 5–8 kbar. Тези данни се потвърждават и от характера на придружаващата метаморфизма деформация – около крехко-пластичния преход, както и от присъствието на асоциацията епидот – бяла слюда – хлорит и кисел плагиоклаз, която показва, че температурата не надвишава горната част на зеленошистен фациес и началото на амфиболитов фациес.
В метагранитите от района на Железино, част от които са и описваните тук, Peytcheva et al. (1995), установяват възрасти на протолитите между 305 и 310 Ma и ги характеризират като късно палеозойски гранити, метаморфозирани през алпийско време. Подобна възраст (301±4Ma) за метагранитите определят и Carrigan et al. (2003).
Редуване на биотитови и двуслюдени шисти и гнайсошисти с амфиболити и мрамори. Няма изчислени конкретни РТ стойности за метаморфизма на алтернацията от шисти и гнайсошисти с тела от амфиболити. Детайлните изследвания на Мачева (1998) върху белите слюди от метагранитите, гнайсошистите и шиститите от целия район показват, че скалите са претърпели полифазен метаморфизъм. Първата фаза е свързана с бързото удебеляване на кората при континентална колизия и метаморфизмът е тип високобаричен – нискотемпературен (HP/LT) при минимално налягане от 13 kbar и температура около 450° С. През втората фаза при бързото издигане и разтоварване на кората метаморфизмът е тип умеренобаричен–умеренотемпературен (MP/MT) с налягане 9–3 kbar и температура от около 500°С. В третата фаза на изстиване на кората протича нискобаричен – нискотемпературен метаморфизъм (LP/LT) – P 3–2 kbar и Т 400° С.
